Зърнените договори на Чикаго завършиха с рязко увеличение на търговската сесия във вторник. Цената на пшеницата бе подкрепена от няколко фактора - тревогите около реколтата, както и повишеното търсене на световния пазар.
Участниците в сектора продължават да се опасяват за състоянието на пролетните зърнени култури в северната част на Великите равнини, както и за зимната пшеница в южните части на равнините. В южните части на равнините трябва да започне сеитбата на твърдата зимна пшеница, но има съществена липса на почвената влага, следствие на юлските жеги.
В хода на търговията повлияха също очакванията, че търсенето на американска пшеница, като алтернатива на по-скъпата царевица ще се повиши.
Европейската жътва се забави поради метеорологичните условия.
По отношение на търсенето, трейдърите отбелязват неговата стабилност, въпреки нарастването на световните цени: Египет купи 180 хиляди тона руска пшеница на вчерашния търг.
Някои играчи отбелязват негативната страна на тази покупка, която отново демонстрира предимствата на руската пшеница, докато американската пшеница стои настрани. Но други отбелязват още по-висока цена, което показва, че скоро американската пшеница ще стане по-атрактивна за купувачите, особено когато Русия вече няма да може да доставя своето зърно в такива количества, каза Tom Leffler от Leffler Commodities.
Европейската пшеница затвори на максимално ниво за последните два месеца. Повишението дойде на фона на опасенията за състоянието на посевите в САЩ, както и от качеството зърното.
Много от участниците в сектора смятат, че запасите от мелничарска пшеница може скоро да се окажат в силен дефицит.
Подкрепа оказа увеличената цена на руската пшеница на последния египетски търг. Западните играчи смятат, че ръста на цените произлиза от възможното ограничаване на запасите от висококачествена пшеница.
Валежите в Германия също будят загриженост за качеството на пшеницата, тъй като 20% от площите все още не са ожънати. Но те представляват около 60% от площите в северните части на Германия, които основно вадят пшеница за износ. Въпроса тук е не толкова за обема на производството, а за влошаване на качеството.