Вход / Регистрация

   
   
   

ZarnoBorsa.com България

Анкета за определяне на средна цена на зърното в България за 06.07.2015
лв/т без ДДС
 ечемик фуражен лв
 пшеница лв
 пшеница фуражна лв
 рапица лв
 слънчоглед лв
 царевица лв
Брой участвали за днес 15
Моля, регистрирайте само реални цени в лв/т без ДДС, за реално сключени сделки!

пшеница

Петрол


Времето

Forex Quotes

Седмичен анализ 28.06.2015 - 05.07.2015 г.

  2015-07-06 | Автор: Veselin Ivanov

 

През изминалата седмица цените на културите в Чикаго продължиха бързото си повишение, но…… това беше в началото на седмицата. Водеща беше соята, следвана от царевицата и пшеницата.

 

 

CBOT Чикаго / цени USD/тон при затваряне 02.07.2015

 

 

 

юли 2015

септември 2015

декември 2015

март 2016

пшеница

216

216

219

222

царевица

163

166

170

174

соя

384

378 - ноември 2015

380 - януари 2016

376

 

В Париж цените на всички култури продължиха да се повишават. Септемврийският контракт на пшеницата се повиши с 9,75 EUR/тон до 204,00 EUR/тон. Юнският контракт на царевицата се повиши с 20,25 EUR/тон до 193,75 EUR/тон. Ноемврийският контракт на ечемика остана без промяна от 214,00 EUR/тон. Августовският контракт на рапицата се повиши с 3,00 EUR/тон до 394,25 EUR/тон.

 

Валутната двойка EUR/USD се понижи през седмицата с 0,0065 пункта, като търговията приключи на ниво 1,1105. Лекият петрол се понижи значително с 4,12 USD/барел и приключи седмицата с цена 4,12 USD/барел.

 

Въпреки препоръките на Международния валутен фонд (МВФ) федералното правителство на Германия се опълчи срещу нова т. нар. "подстрижка" (редуциране) на дълга на Гърция. Определените от фонда финансови нужди по никакъв начин не водят до извода, че е наложително опрощаване на част от дълга“, каза говорителят на германското Министерство на финансите Мартин Йегер, цитиран от DPA. Но и една нова спасителна програма от спасителния фонд ESM заради процеса от много стъпки не е лесна процедура, допълни той.

В четвъртък доклада на МВФ показа, че динамиката на дълга на Гърция е "неприемлива" и страната се нуждае от сериозни реформи, ако желае да излезе от кризата. Според анализа положението за Гърция е толкова лошо, че правителството се нуждае от около 51,9 млрд. евро в периода между октомври 2015 г. и декември 2018 г. Освен това икономическата позиция на средиземноморската страна се влошава: миналата година МВФ прогнозира, че дългът на Гърция ще намалее от 175% от БВП през 2013 г. до 128% през 2020 г. Сега институцията очаква задълженията на Атина да са 150% от БВП през 2020 г. Фондът препоръча и редуциране на дълга. 

Междувременно германският финансов министър Волфганг Шойбле и председателят на еврогрупата Йерун Диселблум потушиха ентусиазма на гръцкия си колега Варуфакис, че скоро след референдума ще се стигне до сделка. По-рано Варуфакис коментира, че споразумението „малко или много“ е готово. Диселблум обаче нарече изказването на гръцкия си колега „абсолютно невярно“.

Секторът на услугите в Китай отчете най-ниския темп на прираст от 5 месеца насам, според данните на HSBC и Markit Economics за юни. Това най-вероятно ще накара властите да прибегнат до нови мерки за осигуряване на икономическия растеж, пише CNBC. Секторният PMI индекс спадна до 51,8 пункта през юни, след като месец по-рано бяха отчетени 53,5 пункта. Така индексът записа най-ниските си стойности от януари насам, въпреки че за 11-ти пореден месец остана в експанзия. Стойности на PMI под 50 пункта означават свиване на активността, докато нивата над тази граница бележат икономическото разширяване. Измерителят на новите предприятия записа 52,2 пункта, оставайки под отчетените 54,4 пункта през май. Същевременно индексът за заетостта удари 3-месечно дъно, сигнализирайки за спад в работните места. „Слабото представяне на производството, съчетано със забавянето в сектора на услугите, вероятно ще подтикне властите да въведат допълнителни мерки за стимулиране на икономиката. Така те ще могат да гарантират растежа, за да се достигнат целевите около 7% растеж на БВП“, допълни Фидес. Ръстът на услугите в Китай е по-устойчив от реализирания в производствения сектор, но са налице индикации, че е възможно и той се забави, засягайки останалите части на най-голямата азиатска икономика. Секторът на услугите записа най-голям принос към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната за втора поредна година, като делът му за 2014 г. възлизаше на 48,2%. За сравнение, 42,6% се падат на производството и строителството.

 

В петък борсите в САЩ бяха затворени поради празници. В Париж септемврийският контракт на пшеницата се понижи с 1,00 EUR/тон до 204 EUR/тон, августовският контракт на царевицата остана без промяна с цена от 193,75 EUR/тон, ноемврийският контракт на ечемика остана без промяна с цена от 214,00 EUR/тон, августовският контракт на рапицата се понижи с 2,75 EUR/тон до 394,25 EUR/тон.

 

През изминалата седмица вниманието привличаше горещата вълна в Западна и Централна Европа. Температурите достигаха до +40 градуса, а валежи липсваха. В САЩ валежите постепенно намаляваха, а температурите оставаха ниски за сезона. В Русия метеорологичните условия се нормализираха - валежи и понижение на температурите. През следващите 10 дена температурите в САЩ ще бъдат +15+38 градуса, с валежи 0 - 15 л/квм. В Канзас и Оклахома температурите ще бъдат +20+34 градуса с валежи 10 - 30 л/квм. В Канада температурите ще бъдат +12+30 градуса, с валежи до 10 л/квм. В Западна Европа температурите ще бъдат +11+32 градуса, с валежи до 10 л/квм. В Северна България и Южна Румъния температурите ще бъдат +17+37 градуса, без валежи. В Украйна температурите ще бъдат +13+34 градуса, почти без валежи. В Русия температурите ще бъдат +11+35 градуса почти без валежи. В Индия температурите ще бъдат +26+35 градуса, с валежи 0 - 20 л/квм. В района на китайската столица Пекин температурите ще бъдат +24+36 градуса, без валежи. В провинция Хенан температурите ще бъдат +24+33 градуса, почти без валежи. В Индонезия и Малайзия температурите ще бъдат +22+34 градуса, с валежи до 10 л/квм. В Австралия температурите ще бъдат +8+19 градуса, с валежи до 10 л/квм. В бразилския щат Мато Гросо температурите ще бъдат +22+33 градуса, с валежи до 10 л/квм. В щата Парана температурите ще бъдат +12+20 градуса, с валежи 15 - 50 л/квм. В Аржентина температурите ще бъдат +2+21 градуса, с валежи 15 - 30 л/квм.

В царевичния пояс на САЩ температурите ще се повишат до над +30 градуса, без валежи. Температурите в Европа постепенно се нормализират, но валежи ще липсват, включително в Украйна и Русия. Валежи няма да има и в Индонезия, Малайзия, Австралия, Канада и части от Бразилия.

 

През седмицата египетската държавна компания GASC закупи 60 000 тона пшеница нова реколта от Румъния с цена 212,47 USD/тон C&F. На търга беше закупена малко пшеница предвид количествата, които се закупуват обикновено. При тази цена на пшеницата от търга, стойността й от производител в България и Румъния ще бъде около 170 - 175 USD/тон.

 

Продължаващата суша в Канада може да доведе до недостиг на пшеница в страната от 12 млн. тона. При средна реколта от пшеница в Канада от 30 млн. тона, намаление от 12 млн. тона е съществено. Подобна редукция на реколтата е имало през 2002 г., когато поради сушата реколтата спада до около 15 млн. тона. При продължаващи неблагоприятни условия, експортът на културата от страната може да се понижи с 50%. За да бъдат компенсирани фермерите от слабите добиви, цената на пшеницата трябва да се повиши над 163 USD/тон от производител.

Досега Канада не е била водеща при определяне световните цени на някоя култура, но през новия сезон събитията ще се променят. Фермерите в Канада са засели 80,13 млн. декара с рапица през 2015 година. Това е с 2,4% по-малко от 2014 година. От презасяване поради измръзване са се нуждаели 5,3 - 6,1 млн. декара. Част от тези площи не са засети втори път с рапица, а на част от засетите растенията не са поникнали поради липсата на влага. Реално реколтата ще се понижи под 14 млн. тона. Площите с пшеница нарастват с 1,3% спрямо миналата година до 97,5 млн. декара. Скокът при твърдата пшеница е голям  +21,1% до 23,5 млн. декара. През миналата година в света имаше проблеми при снабдяването с твърда пшеница поради ниското производство в Канада и лошото качество във Франция. През текущата година изглежда доставките ще са достатъчни - площите в Канада нарастват, а качеството във Франция поне засега изглежда добро. Поради проблеми с валежите обаче, точно Канада и Франция би трябвало да произведат по-малко от възможното. Търсенето ще е добро предвид сушата в Алжир и Тунис. Площите с ечемик в Канада нарастват до 26,3 млн. декара и с 10,7% спрямо миналата година. Площите, засети със  соя намаляват с 2,5% до 21,9 млн. декара, а при засетите с царевица има ръст от 5,7% до 13,4 млн. декара. 

Все пак най-важните култури, идващи от Канада са пшеницата и рапицата, които търпят поражения от сушата и доставките ще бъдат по-малки от 2014 – 2015 МГ.

 

В Украйна и Русия напредва жътвената кампания. Все още резултатите са много променливи, защото обработените площи са малко. Все пак първите резултати са за малко по-добри средни добиви от зърнените култури в сравнение с 2014 година. В ЕС поради сушата през последните седмици и горещините се очаква зърнената реколта да е по-ниска. Жътвената кампания обаче не е стартирала, за да имаме резултати за сравнение спрямо 2014 година. Засега най-ниска прогноза за пшеничната реколта дава Европейската комисия – 140 млн. тона. Няма прогноза под това количество, но е явно въпрос на време без валежи, за да се видят стойности от 136 - 138 млн. тона. В същото време правителството на Индия се старае да ограничи вноса в замяна на по-силно използване на пшеница - родно производство чрез импортно мито.

 

Пазарът на царевица през последните две седмици променя много фундаментални разсъждения. През последните две години активно се споделя мнението, че производството на царевица в света и частност в САЩ ще е достатъчно високо и доста над търсенето, за да може цената й да се понижи под 3 USD/бушел. Последните движения при производството и търсенето обаче променят ситуацията, като по-ниски от настоящите цени вече трудно може да се очакват и то за по-продължителен период.

Валежите през последните седмици в САЩ нанесоха непоправими щети на посевите, като понижиха потенциала за добив. С колко? - това трудно може да се прецени, но определено среден добив от царевица от 164 бушела/акър и от соя от 46 бушела/акър ще са невъзможни за постигане. Валежите в САЩ през юли, когато ще са най-необходими за развитието на двете култури, изглежда намаляват, а температурите ще са малко над +30 градуса. Да видим дали средният добив от царевица в САЩ ще се понижи под 158 бушела/акър, а от соя под 43 бушела/акър. Тези добиви ще осигурят по-силен ръст на цените и значително намаляване на текущите запаси.

Последната прогноза на Informa Economics е за царевична реколта в САЩ от 340,7 млн. тона, при 344,5 млн. тона в предходната прогноза, а за реколтата от соя 103,6 млн. тона (105,3).  Informa Economics очакват средният добив от царевица в САЩ през новия сезон да бъде около 165 бушела/акър. Китай променя политиката относно стимулирането на фермерите за отглеждане на царевица. Очаква се подкрепата за културата да бъде оттеглена, като фермерите се насочат към отглеждане на други култури. Целта е понижаване на огромните запаси от културата в страната.

 

 

Към 28.06.2015 г. 4% от царевичните посеви в страната са в процес на опрашване. Това е на нивото от миналата година, но с 8% под средното петгодишно ниво. В Илинойс през последните пет години в процес на опрашване са навлизали 12% от посевите, при 2% през миналата седмица. Рейтингите на културата продължават да се понижават - не са ниски спрямо предходни години, но процесът е към понижение. Важно е да се отбележи, че спадът е предизвикан не от суша, а от прекомерна влага, което може да е поправим процес дори без да вали много в бъдеще !!! Засега обаче средният добив от царевица в САЩ изглежда по-близо до под 160 бушела/акър, отколкото 164,8 до бушела/акър. Това води до царевична реколта под 330 млн. тона. При соята средният добив се очертава около 43 - 44 бушела/ акър, което определя реколта около 100 млн. тона. Резултатите не са слаби, не са и силни. За царевицата е под допустимото за задържане на ниски цени.

 

През последните две седмици Китай отсъства като купувач на американска соя. Това може и да не е притеснително, но може и да е начало на процес, при който запасите от соя в страната са попълнени и сега частта от покупките за увеличаването им ще отсъства. Така покупките на соя от страна на Китай ще бъдат около нивата от изтичащия сезон.

 

Инвеститорите влагат нови средства в стоковите пазари и по-специално земеделските култури. Това е констатация на Societe Generale SA и Goldman Sachs Group Inc. Повече от 130 млн. USD са вложени нето от март досега в борсово търгувани фондове, свързани със земеделски култури. Най-големият приток е започнал през м. май, като това предизвика най-силното поскъпване на стоките през последните три години. Проблемът е, че тази тенденция няма да продължи според Goldman и SocGen. През останалата част от сезона цените се прогнозират на по-ниски нива от настоящите поради добрите реколти и големите запаси. Разширяващите се запаси са причина разходите за храна в света да са на най-ниското си ниво през последните пет години. Фундаменталните основи на много от стоките не са впечатляващи за постигане на ръст при цените. С увеличаване участието на фондовете на пазара, нагласите се подобряват, но това не означава, че непременно ще се превърнат в реалност.

Какво доведе до настоящата ситуация? Едновременните проблеми в няколко големи производители на зърно в света, укрепващото природно явление Ел Ниньо и търсенето на възможност за печалби - това са факторите предизвикали настоящият ръст на цените. В САЩ соята се засява с най-бавните темпове за последните 16 години. Царевицата изпитва затруднения с развитието си предвид многото валежи от последните седмици, а прибирането на пшеницата стана много дълъг процес, като качеството е силно влошено. Погледнато по-обширно обаче, настоящите проблеми може да са локални, а търсенето да се покрие без проблеми от големите запаси на пшеница, царевица и соя. Фондовете залагат на по-големи щети - колко обаче ??? Големите запаси от всички култури, които фермерите притежават ще сложат таван, и то нисък на всяко по-сериозно повишение на цените.

 

За да развием тази идея е необходимо да погледнем какви може да бъдат загубите през новия сезон от различните култури. Всичко това обвързано през прогнозите за времето. Като загуби на потенциал (пшеница и царевица) спрямо миналата година могат да се приемат следните:

 

- САЩ - 25 - 30 млн. тона.

- Канада - 4 млн. тона.

- ЕС - 18 млн. тона.

- Русия - 9 млн. тона.

- Украйна - 5 млн. тона.

- Индия - 6 млн. тона.

- Австралия - 4 млн. тона.

- Бразилия и Аржентина +6 млн. тона.

- Китай +15+20 млн. тона.

 

Така най-общо загубите се изчисляват на 50 млн. тона. Ако приемем, че Китай отново ще бъде пасивен участник на пазара (без износ на излишъците), то тогава загубите нарастват до 65 - 70 млн. тона. Точно това са видели хедж фондовете, които повишиха цените на културите през последните седмици. При този сценарий крайните запаси от зърно в света през 2015 – 2016 МГ ще спаднат под 385 - 390 млн. тона, което е основание за притеснение и ръст на цените. Доколко това е реалистично - заложените цифри не са нещо фрапиращо и е реалистично да се случат. Дали обаче това може да стане едновременно за всички големи производители по света ??? Ел Ниньо подкрепя тази теза - възможно е !!! Поне така показват най-груби изчисления. Оттук нататък много са важни валежите през следващите 5 - 6 седмици.

Тезата на Goldman и SocGen може и да е вярна, но може да е продиктувана от неправилно заета пазарна позиция.

 

Предполагам, че цените постигнати в България и Румъния за продукцията ще са твърди и няма да се понижат през сезона. Те не са нещо изключително, за да се притесняваме, че няма да ги получим за продукцията си, но нали целта е не да се задоволяваме с посредствени резултати, а да търсим поне 90% от максималните ?!?!

 

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

 

цени FOB при големи износители в USD/тон

дестинация

САЩ

Аржентина

Украйна 

Франция

период

02.07. 

25.06 

разлика 

02.07. 

25.06. 

разлика 

03.07. 

26.06. 

разлика 

03.07. 

26.06. 

разлика 

мека пшеница

243

217

26

226

226

0

196

190

6

198

200

-2

царевица

193

180

13

189

173

16

186

174

12

198

172

26

слънчоглед

 

 

 

390

390

0

410

410

0

422

475

-53

 

През седмицата FOB цените на царевицата бяха на гребена на вълната. Пшеницата в САЩ се повиши и то значително. Слънчогледът във Франция се понижи, но това беше прехвърляне между нова и стара реколта.

 

- Пшеница - Черноморската пшеница остава най-евтина в света. Разликата в цените между черноморската и френската пшеница е минимално и конкуренцията ще бъде ожесточена. Цената на американската пшеница е далеч напред пред останалите конкуренти, следвана от аржентинската. Очаквам силно търсене още от началото на кампанията, защото се очертава качеството да е добро, а количествата не особено големи. Търсенето ще е от страна на африканските страни - Алжир, Тунис и Египет. Поради влошеното качество на пшеницата от САЩ, невъзможността на Индия да изнася и доста по-високите цени от Австралия (където и реколтата се понижава), може да се надяваме, че пшениците от България и Румъния ще напреднат бързо с цените и ще достигнат добри нива.

- Царевица - Царевицата последва пшеницата от предходната седмица. Условията в Западна Европа не са добри поради липсата на достатъчно влага и високите температури. Очертава се много фуражна пшеница в САЩ от нова реколта, която ще е конкурент на царевицата. Цената на черноморската царевица е доста под останалите конкуренти. Очаквам тя да се повиши още - поне до нивата от Франция.

- Слънчоглед - Вероятно пазарите на слънчоглед и рапица в Черноморския регион ще се поддържат от по-малкото производство и стабилното търсене. Соята ще си оказва влияние, но да се надяваме не особено силно.

Засушаването в Малайзия и Индонезия се засилва, но това все още не се забелязва от анализаторите.

 

Очаквам засушаване в САЩ през юли - това предположение вече се потвърждава и от прогнозите на метеоролозите. В Черноморския регион валежите ще започнат през юли, но изглежда няма да са значителни. Периодите се редуват, няма само добро или само лошо. Предстоят последните засушавания или валежи, които ще имат влияние върху пролетниците. Най-вероятно те ще донесат неутрално влияние върху пазара.

 

Като цяло обстановката е много неопределена. Валежите по света намаляват до момента. Сериозни засушавания има, но щетите все още са спорни. Поради очакваните големи реколти, корекциите към понижение не понижават общия обем значително. Отделно всичко е подкрепено от големите запаси. Очертава се сезон, подобен на изтичащия, но и той не беше лош за производителите в България и Румъния.

 

Прогноза за цените на основните култури в България и Румъния от новата 2015 – 2016 МГ.

- Пшеница - След жътва - септември 2015 г., очаквам цената на мелничарската пшеница да бъде около 177 - 182 USD/тон. Очаквам не много добри природни условия през лятото на 2015 г. в цялото Северно полукълбо.  През седмицата цената на фуражния ечемик в България се повиши с 5 - 10 BGN/тон до 285 - 290 BGN/тон от производител, като подобни са цените и на фуражната пшеница. За отбелязване е високото качество на пшеницата от нова реколта в България.

- Царевица - След жътва - ноември 2015 г., очаквам цената на царевицата да бъде 160 - 165 USD/тон вследствие на по-малкото валежи през лятото на 2015 година. Както е тръгнало с валежите, може да се наложи повишаване цената на царевицата до над 180 USD/тон. През седмицата имаше търсене на царевица нова реколта от производител при цена около 280 BGN/тон.

- Слънчоглед - След жътва - октомври 2015 г., очаквам цената на слънчогледа да бъде 355 - 385 USD/тон.

Рапицата от производител в България се повиши с около 50 BGN/тон до 750 - 760 BGN/тон.

 

Настоящото засушаване ще наложи корекция в цените на всички култури. Валежите в страната са недостатъчни, но все пак ги има. Обаче не забравяйте големината на запасите от всички култури в света ...

 

пълен текст

Реклама

ПРОМОЦИИ

INTL FCStone намалява опасенията относно реколтата от пшеница в ЕС

2015-07-06 | Автор: zarnoborsa

 

INTL FCStone понижи напрежението относно европейската реколта от пшеница, защото горещините и сушата са настъпили доста късно предвид вегетацията на растенията. Спадът на добивите няма да е толкова силен, колкото се предполагаше, а валежите в Германия са подобрили състоянието на посевите.

 

Според прогнозата, реколтата от пшеница в ЕС може да достигне 140,7 млн. тона, което е с 9 млн. тона по-малко от рекордната 2014 година. Качеството на пшеницата ще бъде по-добро от миналата година. През 2014 г. качеството на френската и румънската пшеница беше по-ниско поради многото валежи.

 

Производството на пшеница във Франция през 2015 г. ще бъде 37,95 млн. тона, в Германия 25,81 млн. тона, във Великобритания 15,09 млн. тона, в Полша 10,44 млн. тона, в Румъния 6,65 млн. тона.

пълен текст

През юни износът на соя в света достига 14,76 млн. тона

2015-07-06 | Автор: zarnoborsa

 

Според данни на Oil World, през юни 2015 г. износът на соя в света достига 14,76 млн. тона, което е на нивото от май - 14,78 млн. тона. Показателят е с почти 40% по-голям от юни 2014 г. - 10,64 млн. тона.

 

През юни от САЩ са изнесени 0,95 млн. тона соя, при 1,27 млн. тона месец по-рано и 0,61 млн. тона през юни 2014 година. От Аржентина са изнесени 2,6 млн. тона соя (2,64 и 1,58). През юни от Бразилия са изнесени 9,81 млн. тона соя (9,34 и 6,89).

 

През периода април - юни износът на соя от най-големите южноамерикански износители достига 35,86 млн. тона, при 31,72 млн. тона година по-рано. От Бразилия са изнесени 25,7 млн. тона (22,75), от Аржентина 6,53 млн. тона (4,35), от Уругвай 2,16 млн. тона (2,4), от Парагвай 1,46 млн. тона (2,23).

 

През периода април - юни световният износ на соя достига 40,55 млн. тона соя (35,25), в т.ч. от САЩ 3,59 млн. тона (2,67), от Канада 0,43 млн. тона (0,37), от Украйна 0,43 млн. тона (0,16).

пълен текст

Бразилия: През юни износът на соя нараства, а на продукти от преработката й намалява

2015-07-06 | Автор: zarnoborsa

 

Според данни на Oil World, през юни 2015 г. износът на соя от Бразилия достига рекордните 9,81 млн. тона, при 9,34 млн. тона през май и 6,89 млн. тона през юни 2014 година.

 

През периода износът на соев шрот намалява до 1,62 млн. тона, при 1,68 млн. тона през юни 2014 година, а на соево масло до 140 000 тона (152 000).

 

Към 01.07.2015 година запасите от соя в Бразилия са били 44 млн. тона (+8 млн. тона спрямо година по-рано). Очаква се ръст при износа на соя и продукти от нейната преработка.

 

През юни преработката на соя в Бразилия намалява до 3,7 млн. тона, при 3,9 млн. тона през май и 3,58 млн. тона през юни 2014 година. През периода януари - юни в страната са преработени 20,17 млн. тона соя (18,62). За цялата 2014 г. са преработени 37,62 млн. тона соя.

пълен текст

МЗ на Русия ще понижи прогнозата си за зърнената реколта до 95 млн. тона

2015-07-06 | Автор: zarnoborsa

 

До момента МЗ на Русия подкрепяше прогнозата си за зърнената реколта в страната от 100 млн. тона. В случай че неблагоприятните природни условия се задържат, в следващите две седмици прогнозата за реколтата от зърно ще бъде понижена с 5 млн. тона до 95 млн. тона.

 

Прогнозата за износа през 2015 – 2016 МГ остава в широки граници от 20 - 30 млн. тона. Според някои данни от правителството, износът ще бъде 25 - 27 млн. тона.

 

Според прогноза на Русагротранс, тя е понижена за пшеницата и ечемика, с 1,6% до 56,6 млн. тона за пшеницата и 16,9 млн. тона за ечемика.

 

Най-сериозно от сушата пострадаха посевите в Саратовка, Самарска и Оренбургска области, Татарстан, Башкирия и Поволжието.  

 

Темповете на жътвената кампания през 2015 г. стартира с две седмици по-рано от обикновеното. Поради валежите в южните части на страната жътвената кампания беше прекъсвана, но това беше повод за повишаване реколтата от царевица с 1,6% до 12 млн. тона, при 11,4 млн. тона през 2014 година - данни на Русагротранс.

 

Властите в Новосибирска област понижиха прогнозата си за зърнената реколта в района с 20% до 2,4 млн. тона при среден добив 160 кг/декар.

 

Към 03.07.2015 г. в Русия са ожънати 7,08 млн. декара със зърнени култури, прибрани са 2,7 млн. тона зърно при среден добив 385 кг/декар (375 кг/ декар през 2014 година).

пълен текст

Украйна: Зърнената реколта през 2015 г. ще бъде 60 млн. тона

2015-07-06 | Автор: zarnoborsa

 

МЗ на Украйна очаква зърнена реколта през 2015 г. в размер на 60 млн. тона. До 03.07.2015 г. са ожънати 1 млн. тона зърнени култури. Общо засетите площи са 265 млн. декара.

 

През 2015 – 2016 МГ производството на захар в Украйна ще бъде 1,5 млн. тона, а началните запаси 560 000 тона.

 

През 2014 г. реколтата от зърнени култури в Украйна е била 63,8 млн. тона, в т.ч. пшеница 24,1 млн. тона, ечемик 9,04 млн. тона, царевица 28,45 млн. тона.

 

По предварителни данни износът на зърно от Украйна през 2014 – 2015 МГ е бил 34,805 млн. тона, в т.ч. царевица 18,837 млн. тона, пшеница 11,234 млн. тона, ечемик 4,46 млн. тона и други зърнени култури 280 000 тона.

 

Преходните запаси от зърно в началото на 2015 – 2016 МГ ще бъдат 11 млн. тона.

 

От началото на новата жътвена кампания в Украйна са ожънати 3,66 декара, прибрани са 1,102 млн. тона зърно при среден добив 301 кг/декар. Средният добив при зимната пшеница е 308 кг/декар, от зимния ечемик 308 кг/декар, от пролетния ечемик 302 кг/декар, от зимната рапица 173 кг/декар.

 

През 2014 – 2015 МГ реколтата от соя в Украйна достига 3,9 млн. тона, при 2,8 млн. тона през 2013 – 2014 МГ. Износът на соя достига рекордно ниво от 2,3 млн. тона. Преработката на соя в страната нараства с 15%, а износът на соев шрот със 70%, а на соево масло с 15%. През 2015 – 2016 МГ площите със соя в Украйна са увеличени с 15% спрямо предходната година до 21,5 млн. декара. Така се очаква реколтата да достигне 4,1 млн. тона, а износът 2,5 млн. тона.

пълен текст

Блиц новини

2015-07-06 | Автор: zarnoborsa | 

пълен текст

Борсов коментар

2015-07-03 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст

Блиц новини

2015-07-03 | Автор: zarnoborsa | 

пълен текст

Борсов коментар

2015-07-02 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст