Вход / Регистрация

   
   
   

ZarnoBorsa.com България

Анкета за определяне на средна цена на зърното в България за 05.12.2016
лв/т без ДДС
 ечемик лв
 пшеница лв
 пшеница фуражна лв
 рапица лв
 слънчоглед лв
 царевица лв
Брой участвали за днес 4
Моля, регистрирайте само реални цени в лв/т без ДДС, за реално сключени сделки!

пшеница

Пристанище Варна

Петрол


Времето

Forex Quotes

Седмичен анализ 28.11.2016 - 04.12.2016 г.

  2016-12-05 | Автор: Veselin Ivanov

 

През изминалата седмица цените на културите в Чикаго се понижиха дружно и значително.

 

     CBOT Чикаго   02.12.2016    USD/т

 

 03.`17

07.`17

09.`17

12.`17

пшеница

  149

 158

 164

 171

царевица

  137

 142

 145

 149

соя

  381 01.`17

 386

 378

  373 11.`17

 

В Париж цената на рапицата продължи да се повишава докато пшеницата и царевицата отстъпиха позиции. Мартенският контракт на пшеницата завърши седмицата при цена 164,75 EUR/тон. Януарският контракт на царевицата се понижи с 3,00 EUR/тон до 163,50 EUR/тон. Февруарският контракт на рапицата се повиши с 8,00 EUR/тон до 409,75 EUR/тон.

 

Валутната двойка EUR/USD се повиши с 0,0071 пункта като търговията приключи на ниво 1,0663. Лекият петрол се повиши с 6,10 USD/тон до 51,69 USD/барел.

 

От ОПЕК обявиха след края на срещата във Виена в сряда, че са успели да постигнат договорка за намаляване на добива на черно злато до 32,5 млн. барела дневно от началото на 2017 г. Тази новина доведе до най-високия ръст при черното злато от 9 месеца насам. Суровината поскъпна с 9,1% до 49,15 долара за барел.

За първи път от 8 години добивът на петрол бе свит в опит да бъдат стабилизирани цените на едно по-приемливо ниво за самите производителки. Преди няколко месеца министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Халед ал Фалих заяви, че при едно споразумение за замразяване на добива очаква покачване на цената на петрола до около 60 долара за барел.

След срещата на ОПЕК бе заявено, че продължителността на споразумението ще е половин година, като на следващата среща през май ще се вземе решение дали да бъде продължено с още 6 месеца. Саудитска Арабия се съгласи да намали добива си с 486 000 барела до 10.1 млн. барела дневно. По първоначални данни се съобщава, че Русия, която не е членка на ОПЕК, но вече заяви, че ще подкрепи решението за намаляване на производството, ще свие продукцията си с около 300 000 барела до 10 млн. барела дневно. От ОПЕК завиха, че желаят страните извън картела, който ще подкрепят споразумението, да намалят производството си с 600 000 барела дневно, но това ще бъде в процес на договаряне в следващите дни.

Спадът в петролните запаси на САЩ, който бе оповестен след края на срещата на ОПЕК, подкрепи допълнително цената на петрола. Администрацията за енергийна информация на страната обяви спад от 0,9 млн. барела дневно, като в се очаква тест на нивото от 52 долара за барел, което не бе пробито през юни и октомври тази година.

Щатският долар също записа ръст от 0,56% спрямо кошницата от валути вследствие на добрите икономически данни идващи от икономиката на страната. Повишението на новите работни места в частния сектор на САЩ с 216 000 при очаквани 161 000, показаха добро темпо на подобрение на трудовия пазар, което ще спомогне за бъдещо увеличение на лихвените равнища в страната на предстоящата среща на Фед през декември. Солиден ръст се забеляза и при потребителските доходи и разходи в САЩ през месец октомври, което е сигнал, че потребителите ще окажат подкрепа за икономическия растеж през годината. Личните доходи на американския потребител са се увеличили с 0,6%, а разходите им са записали ръст от 0,3%.

 

При петъчната търговия в Чикаго пшеничните фючърси останаха стабилни. От началото на годината ангажиментите за износ на пшеница от САЩ са с 31% по-големи от предходната година. Анализатори очакват пшеничната реколта в Австралия да бъде над 30 млн. тона при прогноза на USDA от 28,3 млн. тона.

 

При петъчната търговия в Чикаго пшеничните фючърси се понижиха с 1 – 2,25 цента/бушел. Цената на соята на стоковата борса в китайския град Далиан се повиши с 9,5% през изминалата седмица, което е най-силното седмично представяне за последните 15 месеца. Усилията на властите в Китай за ограничаване търговията с фючърси на стоковата борса не дават нужните резултати. Дългата позиция при соята в Далиан нарасна през седмицата с 18,53%.

 

При петъчната търговия в Чикаго царевичните фючърси останаха стабилни. USDA съобщи, че потреблението на царевица за производство на етанол в САЩ през октомври е било 11,56 млн. тона, което е с 4,6% повече от септември и с 3,4% повече от октомври 2015 година. Използваното сорго за производство на етанол през октомври е със 79% повече от септември, малко под нивото от септември 2015 година. Задълженията за износ на царевица от САЩ от началото на сезона достигат 53% от прогнозата на USDA за цялата МГ. Според последна прогноза на SAFRAS, реколтата от царевица в Бразилия през новия сезон ще бъде 92,3 млн. тона (първа и втора реколта).

 

В края на изминалата седмица времето в САЩ остана сравнително сухо. През седмицата валежи имаше в Бразилия, но такива отсъстваха в Аржентина. Сухо време имаше в Канада. В централните части на Русия температурите ще понижиха до -20 градуса.

През следващите 10 дин температурите в Средния Запад на САЩ ще бъдат -18+8 градуса без валежи. В Канзас и Оклахома температурите ще бъдат -9+11 градуса с валежи на места до 10 л/квм. В Канада температурите ще бъдат -24-3 градуса, без валежи. В Западна Европа температурите ще бъдат -9+15 градуса с валежи на места до 10 л/квм. В Северна България и Южна Румъния температурите ще бъдат -5+14 градуса, без валежи. В Украйна температурите ще бъдат -10+5 градуса, почти без валежи. В Русия температурите ще бъдат -20+4 градуса с валежи до 15 л/квм. В Индия температурите ще бъдат +23+32 градуса, без валежи. В района на китайската столица Пекин температурите ще бъдат 0+4 градуса, без валежи. В провинция Хенан температурите ще бъдат +8+15 градуса, без валежи. В провинция Лаонинг температурите ще бъдат -5+3 градуса, без валежи. В Индонезия и Малайзия температурите ще бъдат +24+33 градуса с валежи 55 - 85 л/квм. В Австралия температурите ще бъдат +16+35 градуса, без валежи. В бразилския щат Мато Гросо  температурите ще бъдат +24+30 градуса с валежи 45 – 85 л/квм. В щата Парана температурите ще бъдат +19+28 градуса с валежи 5 – 30 л/квм. В Аржентина температурите +13+33 градуса с валежи 10 - 40 л/квм.

В САЩ сухите условия в пшеничния пояс продължават, но те оказват все по-малко влияние на посевите, защото развитието им спира. В Европа също е сухо, но не е студено. В Русия температурите ще се понижат отново значително, но в централните части на страната има стабилна снежна покривка. В Австралия времето е сухо и топло – тъкмо да се провежда прибирането на пшеницата. В Бразилия вали и то доста – новите посеви са почни засети и сега им трябва много влага. В Аржентина засега остава сухо, но през седмицата на места особено в северните части на страната ще има валежи. Аржентина остава проблемен район от гледна точка на валежите.

 

Продължаваме с експортните продажби през седмицата от някои големи износители:

1.Русия - През периода 21 – 27 ноември от руски морски пристанища са изнесени 436 100 тона зърно при 444 600 тона седмица по-рано. Експортирани са 351 800 тона пшеница, 67 700 тона царевица, 13 600 тона ечемик и 3 000 тона грах. Най-големи купувачи са били Египет 189 000 тона зърно, Япония 50 000 тона и Иран 44 000 тона.

2.Украйна - През периода 21 – 27 ноември от украински морски пристанища са изнесени 836 300 тона зърнени култури при 616 700 тона седмица по-рано. Експортирани са 327 300 тона пшеница, 438 100 тона царевица и 70 900 тона ечемик. Най-големи купувачи са били Индонезия 95 900 тона, Испания 81 200 тона и Иран 63 000 тона.

3.САЩ – През седмицата 18 – 24 ноември експортните продажби на пшеница от САЩ реколта 2016 – 2017 МГ са били 483 500 тона, а експортът 238 400 тона. Продажбите на царевица са били 761 600 тона при износ 808 800 тона, а на соя 1 399 000 тона и експорт 2 383 600 тона.

През седмицата от Русия и Украйна са изнесени 1 272 400 тона зърно при 1 061 300 тона седмица по-рано. Делът на пшеницата в общия износ е 53%, а на царевицата 40%.

Продажбите на пшеница от САЩ остават стабилни, но на умерено високо ниво. Продажбите на царевица и соя обаче видимо започват да се понижават. Няколко поредни седмици слуховете за прехвърляне на покупките на тези две култури от САЩ към Южна Америка се материализират и цифрите показват точно това.

От началото на сезона (1.09.2016г) износа на царевица достига 12,5 млн. тона при 6,8 млн. тона през 2015 година, а на соя 24,0 млн. тона при 20,2 млн. тона година по-рано.

Като абсолютни стойности експортът на царевица не е много по-малък от миналата година – това сравнено с ръста на реколтата през 2016г спрямо тази от 2015 година. При очакван спад на търсенето през 2017г, няма какво да понижи крайните запаси от царевица в САЩ. Очакванията са в своя декемврийски доклад USDA да повиши запасите от царевица в САЩ над 62,5 млн. тона (61,04 млн. тона в ноемврийския доклад). При соята е малко по-различно. Тук се очаква ръст в прогнозата за износа от +1,36 млн. тона и потреблението на соя в САЩ от +0,27 млн. тона. Така крайните запаси ще бъдат намалени до 11,94 млн. тона (13,1).

 

От тук нататък започва зимата и стандартно очакваме логистични затруднения при износа на зърно от Русия и Украйна. МЗ на Украйна вече понижи прогнозата си за износа на зърно от страната с 1 млн. тона до 41 млн. тона. От началото на 2016 – 2017 МГ от Украйна са изнесени 18,4 млн. тона зърно според данни на МЗ на страната. Изнесени са 10,1 млн. тона пшеница, около 4 млн. тона ечемик и 4,3 млн. тона царевица.

Според предварителни данни, през ноември от Русия са изнесени рекордните за месеца 3,95 млн. тона зърно, което е с 26% повече от ноември 2015 година според данни на Русагротранс. Ръста на износа позволи да се намали изоставането спрямо предходната година. През периода юли – ноември 2015 – 2016 МГ от страната са изнесени 17,92 млн. тона зърно, а сега 17,72 млн. тона. През периода експортът на пшеница достига 13,55 млн. тона (+0,15 млн. тона спрямо предходната година). През периода юли – ноември износът на царевица достига 1,96 млн. тона, което е 1,5 пъти повече от предходната МГ. При ечемика има изоставане спрямо предходния сезон до 1,6 млн. тона.

През октомври 2016г Русия е изнесла 2,946 млн. тона зърно (-16% или 3,5 млн. тона), в т.ч. пшеница 2,08 млн. тона (-18%), ечемик 199 000 тона (-66%), царевица 643 000 тона (+200%). През декември износът може да достигне 3,8 млн. тона (3,84).

Към 23.11.2016г от Русия са изнесени 15,82 млн. тона зърно според данни на МЗ на страната. Експортирани са 12,454 млн. тона пшеница, 1,629 млн. тона ечемик, 1,653 млн. тона царевица и 85 000 тона други зърнени култури. През същия период на предходната МГ от Русия са изнесени 15,946 млн. тона зърно. Изоставането на експорта спрямо предходната МГ сега е с 0,8% при 4,6% седмица по-рано.

Данните са добри и не са. От една страна износът е на нивото от предходната МГ, но и тогава той не беше особено силен в началото на сезона. От друга страна по-големите реколти не могат да бъдат изнесени с настоящия темп на експорта. Още повече, че пред нас са зимните месеци, които могат значително да затруднят логистичните операции. Миналата зима беше мека не само в България, но и в цялото Северно полукълбо. При по-сериозни и продължителни застудявания, износът от Русия и Украйна ще бъде слаб поне 2 – 3 месеца. Ако това се случи, през пролетта двете страни ще бъдат на пазара с много ниски цени на предлаганата продукция. В същото време ние трябва да използваме отварящия се прозорец, за да реализираме докрай нашата продукция, което няма да е много трудно упражнение. Според данни от руски фермери, в техните очи търсенето на продукция в страната не е високо спрямо наличните запаси.

 

Според данни на АПК – Информ, в Ставрополския край на Русия посевите с пшеница се намират в лошо състояние. Още не са поникнали 20% от тях. В района са засети 19,47 млн. декара с пшеница. Това са първи данни за влошено състояние на посевите и трябва да ги приемем с резерви. От тука нататък ще очакваме потвърждение или топла зима, която да коригира проблемите.

 

Австралийските износители са с намерение да си върнат изгубените пазари в Азия, което през последните четири години заеха доставчици от Черноморски регион. Австралия беше изтласкана от най-големия си клиент – Индонезия от Русия и Украйна. През 2016 – 2017 МГ реколтата от пшеница в Австралия може да надвиши 31 – 32 млн. тона и да подобри настоящия рекорд от 29,9 млн. тона. Сега австралийска пшеница с протеин 9% се предлага при цена 185 USD/тон FOB. Същата по качество украинска пшеница се предлага при цена 178 – 180 USD/тон FOB.Австралия има преимущество във фрахта - средно е около 10 USD/тон. Украинските износители вече отразяват намалено търсене на тяхна пшеница докато купувачите се ориентират към Австралия и Аржентина. Сега в Австралия са ожънати около 50% от площите с пшеница. Притесненията за качеството на зърното намаляват като се очаква достатъчно количество пшеница с протеин 10,5 – 11 %, докато преди се смяташе, че протеинът масово ще бъде 9 – 10%. Отслабването на австралийският долар спрямо американската валута също е фактор за повишено търсене на пшеница от страната. Филипините, които през периода юли – септември закупиха над 440 000 тона пшеница от Украйна, сега предпочитат пшеница от Австралия.

Реколтата от ечемик в Австралия се очаква на ниво 10,4 млн. тона, което е най-високо ниво за последните 13 години. Намаленото търсене на ечемик по света ще създава проблеми не само в сектора на ечемика, а и на всичкото фуражно зърно.

Проблеми, проблеми…. колкото си искаш!!! Сега от Южното полукълбо ни започва да ни притиска пшеницата. След два месеца същото ще направи соята и царевицата.

 

През седмицата Египет направи пореден търг за покупка на пшеница. Една седмица беше пропусната и нямаше реализирани търгове, но изоставането в търсените запаси трябва да бъде преодоляно.

Египет закупи 240 000 тона руска пшеница при цени по-високи от предходния търг. Бяха реализирани 4 партиди пшеница при цени 188,74 – 189,46 USD/тон FOB + фрахт от 13,50 USD/тон за всички партиди и доставка в периода 2 – 11 януари 2017 година.  На търга бяха получени оферти от девет доставчици само за руска и румънска пшеници. Най-ниската предложена цена е 188,74 USD/гот FOB за 60 000 тона руска пшеница. Като се има предвид тази оферта, цената на пшеницата в България ще бъде около 295 BGN/тон. Търгът е първи, на който са допускани оферти за пшеница от Парагвай, България и Унгария. Стратегическите запаси от пшеница на Египет позволяват задоволяване на вътрешното търсене през следващите четири месеца. Целта обаче е периодът да достигне шест месеца.

Печелившите оферти:

- 60 000 тона руска пшеница с доставчик Louis Dreyfus при цена 188,74 USD/тон + фрахт 13,54 USD/тон, общо 202,28 USD/тон C&F.

- 60 000 тона руска пшеница с доставчик Olam при цена 189,15 USD/тон + фрахт 13,54 USD/тон, общо 202,69 USD/тон C&F.

- 60 000 тона руска пшеница с доставчик Alegrow при цена 189q95 USD/тон + фрахт 13,54 USD/тон, общо 202,28 USD/тон C&F.

- 60 000 тона руска пшеница при цена 190, USD/тон + фрахт 13,54 USD/тон, общо 203,54 USD/тон C&F.

 

През седмицата Алжир проведе търг за покупка на пшеница. Аржентина започна да доставя пшеница в Алжир за първи път от 4 години. Търг обяви и Саудитска Арабия.

 

В Бразилия вече са засети над 90% от планираните за соя площи според данни на AgRural. До момента се наблюдаваше засушаване в южните части на Мато Гросо до Сул и северните на Парана. Това обаче частично ще бъде коригирано през следващите 10 дни. Започва обаче да се натрупва загуба на потенциал на добивите. Производството на соя в Мато Гросо обаче се очаква да достигне рекорд от 7,3 млн. тока като през януари ще бъде прибрана 25% от реколтата, която веднага ще бъде разпределена за вътрешно потребление и експорт, т.е. през февруари ще се товарят кораби с нова реколта от културата за Китай.

Посевите от царевица лятна реколта достигат 92% от планираните площи. Благоприятните метеорологични условия правят сеитбата бърза, а посевите са в добро състояние. Очаква се жътвата да започне през януари. От Celeres увеличават прогнозата си за площите с царевица лятна реколта в Бразилия с +12% или +64 млн. декара. Експортът на царевица през новата година ще достигне 30,5 млн. тона, което е с 62% повече от текущата година, когато реколтата беше слаба.

 

През последните два дни зърнените и маслени пазари получиха неочаквани подаръци. Единият беше от значителното увеличение на нормите за потребление на биогорива в САЩ. Вторият е от споразумението между ОПЕК и Русия са намаляване добивите на петрол. Тези две събития ще оказват влияние върху пазарите през следващата година. Фючърсите на етанола в Чикаго достигнаха пет месечен връх от 1,584 USD/галон. През последните две седмици соевото масло поскъпна със 100 – 200 BGN/тон по различните пазари. Слънчогледовото масло повиши цената си само с 50 – 70 BGN/тон, а палмовото масло с около 100 BGN/тон. В Ротердам соевото и рапичното масла са с цени около 1 700 BGN/тон, а слънчогледовото 1 550 BGN/тон. Палмовото масло в Малайзия е с цена 1 340 BGN/тон.

В момента импортът на масла в Индия е слаб поради паричната реформа в страната. Запасите от масла в Китай са ниски !!! Ниски, но това е много условно. Изчакваме да установим дали това не е новото нормално за запасите от масла в Китай.

Доста рядко се получава това статукво, дори през последните 10 години не се е получавало. Процесът все още е в началото на развитието си – особено подкрепата от петрола. Ще очакваме промени през следващите седмици.

 

След промените в митническия режим на Аржентина, производството на земеделски култури ще нараства значително. Анализатори очакват производството на соя през следващите 5 – 10 години да достигне 60 – 65 млн. тона при 57 млн. тона през текущата МГ. Това при условие, че соята е по-малко предпочитана култура. Производството на царевица ще достигне 40 млн. тона, което е ръст от 40% спрямо миналата година. Производството на пшеница ще бъде в рамките на 15 – 20 млн. тона при 12,5 – 14 млн. тона очаквани през текущия сезон. Тези обеми и нарастващ износ ще изискват значително подобряване на инфраструктурата в страната. Пристанищните съоръжения и сега могат да се справят с по-голям товаропоток. Проблем ще бъде вътрешната инфраструктура – железопътен и автомобилен транспорт. Прогнозира се, че са необходими около 16 милиарда USD инвестирани в железопътния транспорт и свързването между железопътен и автомобилен транспорт. При извършването на тези инвестиции, ще се понижат разходите за транспорт, а това веднага ще повиши конкурентоспособността на аржентинската продукция. Тя и сега е с най-ниска себестойност в света, но би било възможна още една оптимизация. Сега доходите на фермерите в северната част на страната са притиснати от по-високите логистични разходи и това ограничава ползите им от нарастващия експорт. Аржентина има възможност за развитие, която тя ще извърши през следващите години.

 

Според прогноза на Strategie, реколтата от пшеница в ЕС през 2017 – 2018 МГ ще се възстанови спрямо текущия сезон и ще нарасне с 8 млн. тона до 152,9 млн. тона. Въпреки ръста, реколтата ще бъде под тази от 2015г – 159,4 млн. тона (рекорд) и 2014г – 156,6 млн. тона. Площите с маслодайни култури в ЕС през новия сезон ще нараснат с 2,4 млн. декара до 122 млн. декара.  Средният добив от пшеница, който през 2015г достигна рекорд но ниво от 630 кг/декар, през 2016г намалява до 560 кг/декар, но ще расте през периода до 2030г, когато ще достигне 650 кг/декар. Добивите от царевица в ЕС през 2016г са били 680 кг/декар ще нараснат до 2030г до 760 кг/декар (790 кг/декар през 2014г). Добивите от ечемик през 2030г ще са 540 кг/декар при 500 кг/декар през 2015 година. През 2030г реколтата то ечемик в ЕС ще нарасне спрямо текущото ниво с 5 млн. тона, то царевица с 8 млн. тона, а от пшеница с 20 млн. тона. 

Явно се смята, че добивът от царевица трудно ще расте, но от ечемик и пшеница има заложени не лоши темпове на ръст. След резултатите от последните две години за добивите от пшеница в ЕС си мислехме, че това е върха. Strategie обаче не виждат точно така нещата.

 

Наближаващото излизане на пазара на новите реколти от пшеница, царевица и соя от Южното полукълбо вече видимо се осъзнават и от пазарите. Цените на културите спряха своя възход и предстои да видим лек спад. Всеки валеж в Южна Америка ще понижава цените, а констатиране на масово засушаване ще ги повиши и то значително.

 

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

 

     Промени FOB цени в USD/тон

дестинация

     САЩ

  Аржентина

период

01.12

23.11

+/-

01.12

 23.11

+/-

мека пшеница

 171

 182

 -11

 165

  169

 -4

царевица

 152

 162

 -10

 180

  183

 -3

слънчоглед

     

 380

  380

 0

     Промени FOB цени в USD/тон

дестинация

   Украйна 

   Франция

период

30.11

24.11

+/-

01.12

24.11

+/-

мека пшеница

 181

 182

 -1

 183

 186

-3

царевица

 164

 169

 -5

 181

 178

+3

слънчоглед

 414

 418

 -4

 405

 397

+7

 

През изминалата седмица FOB цените на културите по света масово се понижаваха. Изключение беше само царевицата и слънчогледа в Париж. Тенденцията на спад беше ясно изразена в САЩ, а след това в Аржентина и Украйна. Данните за намаляващи експортни продажби на продукция от САЩ изиграха огромно значение и FOB цените на пшеницата и царевицата много рязко се понижиха. 

 

- Пшеница – През седмицата FOB цената на пшеницата се понижаваше при всички разглеждани износители. Основна роля за това са напредналите жътвени кампании в Австралия и Аржентина и обнадеждаващите новини за количеството на реколтите и качеството на зърното. Най-евтина сега пшеницата е в Аржентина, като при това продукцията то тази страна намира отново пазари в Северна Африка. С 6 USD/тон по скъпа се оказва пшеницата от САЩ, а след нея на още +10 USD/тон е украинската пшеница. Френската пшеница е с още 2 USD/тон по-скъпа. Какво говори това? Аржентина и САЩ много бързо се настроиха за новите реалности на световния пшеничен пазар след излизането на новите реколти от Южна Америка. Ръст на цените от производител в България????? Не и при това положение !!!!!!!!! Който продал – продал!!!

- Царевица – През седмицата FOB цените на царевицата масово се понижаваха с изключение на Франция, която е почти извън пазара тази година. FOB цената на царевицата в САЩ се срина под натиска на намаляващи експортни продажби и добро развитие на посевите в Южна Америка. Американската царевица е лидер на пазара с много по-ниска цена от останалите си конкуренти. Спрямо украинската разликата е 12 USD/тон.

- Слънчоглед – През изминалата седмица търсенето на слънчоглед в България остана активно при цена около 700 BGN/тон. Предвид движенията при цените на маслата по света, може да очакваме още малко покачване на цената в рамките до 20 BGN/тон.

 

Формира се началото на тренд за спад на цените. От друга страна зимни период затруднява експорта от САЩ, Канада, Украйна и Русия. Австралия и Аржентина излизат на пазара с евтина пшеница. В същото време и търсенето не е много активно, но все пак. Балансът на тези фактори ще формира движението на цените, което не очаквам да бъде много силно в нито една от двете посоки.

 

 Какви цени от производител в България може да очакваме през следващите месеци. Ще дам прогноза за пролетта, защото сега цените вече са ясни.

- Пшеница – През март - април цената на пшеницата ще бъде 285 - 310 BGN/тон. Пшеницата навсякъде е много, но по-високия ценови диапазон го давам във връзка с потенциали загуби на посеви през зимата. В момента България предлага евтина и качествена пшеница и това води до доброто и търсене за експорт.

- Царевица – През март – април цената на царевицата може да се повиши до 300 BGN/тон.

- Слънчоглед – Оставям цената на слънчогледа на ниво 700 – 750 BGN/тон от производител през март - април.

 

Вече не съм оптимист за новия сезон. Това означава цените от сезон 2016 – 2017 МГ – до 300 - 310 BGN/тон за зърнените култури и до 750 BGN/тон за слънчогледа.

Оптимизма от последните три седмици много ми харесва. Да не ни напуска обаче и реализма – всеки ръст на цените трябва да се използва за продажби !!!!

 

Какво се случва с рентабилността на зърнопроизводството през 2016 – 2017 МГ ???

Всяка седмица се нанасят корекции във връзка с постиганите добиви и цени за периода. През седмицата имаше ръст при цените на царевицата и слънчогледа. Това ще се отрази много благоприятно върху рентабилността на стопанствата. Има надежда, че и при тези условия – добиви и цени, производителите ще могат да постигнат добра доходност. Грубо пресмятане на рентабилността от различните култури за едно усреднено стопанство:

 

- за ферма в Северна България (без Добруджа)

култура

добив
кг/дка

прод. цена
 лв/кг

субсидия
лв/дка

общо лв от дка

пшеница

 585

 0,285

   30

196,7

слънчоглед

 270

 0,70

   30

219,0

рапица

 260

 0,72

   30

217,2

царевица

 520

 0,29

   30

181

култура

разх.
лв/дка

рента
лв/дка

резулт
лв/дка

дял в %

кр. резулт
лв/дка

пшеница

 115

  45

 36,7

 50

 18,4

слънчоглед

 105

  45

 69,0

 25

 17,3

рапица

 115

  45

 57,2

 10

  5,7

царевица

 110

  45

 25,8

 15

  3,9

       

общо

 45,2

 

- за ферма в Добруджа

култура

добив
кг/дка

прод. цена
 лв/кг

субсидия
лв/дка

общо лв от дка

пшеница

 700

 0,265

   30

233,0

слънчоглед

 280

 0,67

   30

226,0

рапица

 330

 0,72

   30

267,6

царевица

 520

 0,265

   30

181,0

култура

разх.
лв/дка

рента
лв/дка

резулт
лв/дка

дял в %

кр. резулт
лв/дка

пшеница

 115

  80

 38,0

 50

 19,0

слънчоглед

 105

  80

 41,0

 25

  10,3

рапица

 115

  80

 72,6

 10

  7,3

царевица

 110

  80

 -9,22

 15

 -1,4

       

общо

 35,1

 

Първите ренти започнаха да се изплащат в Северна България и в Добруджа. Ръст на рентата – НЯМА. Масово се запазват на нива от миналата година, но също така масово сега се изплащат само аванси, т.е. ще се изплати на две части.

Цените на земеделската земя са установени – твърди. Предлагането на дребно се купува от фермерите или външни за сектора инвеститори, но то и не е много голямо. Големи сделки липсват. Фондовете предлагат на високи цени, но никой не проявява интерес. Предвид постиганите от фермерите резултати, може да се очаква, че рентите ще останат такива и догодина, цената на земята няма да се промени, пазарите ще останат слабо активни.

пълен текст

Реклама

От началото на текущия сезон Украйна е експортирала 18,4 млн. тона зърно

2016-12-05 | Автор: ZarnoBorsa

 

От началото на 2016 – 2017 МГ от Украйна са изнесени 18,4 млн. тона зърно според данни на МЗ на страната.

 

Изнесени са 10,1 млн. тона пшеница, около 4 млн. тона ечемик и 4,3 млн. тона царевица.

 

През периода са експортирани и 134 200 тона брашно, в т.ч. 133 800 тона пшенично брашно.

пълен текст

Украйна обезпечава 15% от вноса на зърнени култури в Близкия Изток и Северна Африка

2016-12-05 | Автор: ZarnoBorsa

 

Близкия Изток и Северна Африка са ключови вносители на зърнени култури. Според прогноза на USDA, в тези страни през 2016 – 217 МГ ще бъдат доставени 103,9 млн. тона пшеница, ечемик и царевица, което е с +1% над виното от предходната МГ – 102,4 млн. тона. Количеството е над 31% от общият световен внос на тези култури, което е 330,6 млн. тона.

 

През сезона вносът на пшеница в Близкия Изток ще бъде 24,8 млн. тона (+1% спрямо 2015 – 2016 МГ) и 28,1 млн. тона в страните от Северна Африка (+1%). Пшеницата е основна култура, която се внася в двата региона.

 

Импортът на царевица в Близкия Изток ще бъде 16,0 млн. тона (+5%), а в Северна Африка 17,3 млн. тона (+4%).

 

Вносът на ечемик в Близкия Изток ще намалее до 14,6 млн. тона (-1%), а в Северна Африка до 3,2 млн. тона (-5%).

 

Един от ключовите доставчици на зърно в двата региона е Украйна. През 2014 – 2015 МГ в тези направления са експортирани (общо за трите култури) 16,3 млн. тона зърно, което е 16% от общите доставки – 101,2 млн. тона.

 

През 2015 – 2016 МГ износът в тези посоки е бил 13,8 млн. тона (14%). Така Украйна обезпечава средно около 15% от вноса на пшеница, царевица и ечемик в Близкия Изток и Северна Африка.

пълен текст

Канада: Перспективите пред реколтите от пшеница и канола се подобряват

2016-12-05 | Автор: ZarnoBorsa

 

Според анкета проведена сред анализатори и търговци, перспективите пред реколтите от пшеница и канола в Канада се подобряват снеговалежа през октомври.

 

През 2016 – 2017 МГ производството на пшеница се очаква да достигне 30,7 млн. тона, което е с 11% повече от миналата година и ще е най-висок резултат за последните три години. Значителен ръст се очаква при реколтата в западните региони на страната.

 

Реколтата от канола се оценява на 18,8 млн. тона, което е с 2% повече от миналата година и с 1,8 млн. тона над предходната оценка.

 

През октомври в провинциите Алберта и Саскачеван наваля дълбок сняг. В последствие есе стопи и жътвената кампания беше приключена. Очаква се, че и качеството на продукцията ще е сравнително добро.

пълен текст

Развитието на посевите във Франция изостава от графика

2016-12-05 | Автор: ZarnoBorsa

 

През текущия сезон развитието на посевите от зимни култури във Франция изостава от графика.

 

Към 28.11.2016г развитието на посевите от мека пшеница и с три дни по-назад от средното за последните пет години, на твърдата пшеница с четири дни, а на ечемика с пет дни. Спрямо миналата година развитието на меката пшеница изостава с пет дни, на дурума с единадесет дни, а на ечемика с шест дни.

 

Състоянието на посевите от зимни култури е по-лошо от миналата година. В добро и отлично състояние се намират 94% от посевите с мека пшеница (94% спрямо миналата седмица и 97% спрямо миналата година), за посевите от твърда пшеница 93% (94% и 97%) и за посевите от ечемик 92% (92% и 97%).

пълен текст

Блиц новини

2016-12-05 | Автор: ZarnoBorsa

 

Аржентина продължава да доставя пшеница в Алжир. Един кораб натоварен с 25 000 тона пшеница вече е напуснал пристанище Сан Лоренцо. През следващите дни още един кораб с 30 000 тона пшеница ще напусне същото пристанище. През последните четири години Аржентина не е изнасяла пшеница за Алжир.

Темповете на жътвата на пшеницата в Аржентина се ускоряват според данни на Зърнената борса в Буенос Айрес. През изминалата седмица фермерите са ожънали 11,1% от площите с пшеница и към 1.12.2016г са прибрани 3,082 млн. тона с културата. Средният добив сега достига 255 кг/декар. Сеитбата на царевица е под средното ниво. Към 1.12.2016г са засети 21,2 млн. декара с културата или 43,3% от планираните площи, които са 49 млн. декара.

 

Стратегическите запаси от пшеница на Египет позволяват задоволяване на вътрешното търсене през следващите четири месеца. Целта обаче е периодът да достигне шест месеца.

 

Европейският комисар Фил Хоган предупреди Великобритания, че ЕС ще прекрати субсидирането на британските фермери от 2020 година.

 

На 2.12.2016г Тунис ще проведе търг за покупка на 109 000 тона мека пшеница и 50 000 тона фуражен ечемик с доставки 5 – 25 февруари 2017 година.

 

На 30.11.2016г Алжир е провела търг за покупка на твърда пшеница с произволен произход и доставка 16.01 – 15.02.2016 година. Закупени са над 120 000 тона твърда пшеница.

 

Според прогноза на МЗ на Великобритания, до края на 2016 – 2017 МГ от страната може да бъдат изнесени максимално до 1,14 млн. тона пшеница, т.е. около 130 000 тона средно месечно. Тази тенденция е обусловена от активния експорт в началото на сезона, който през първите три месеца на 2016 – 2017 МГ е бил 712 000 тона, а също така и увеличеното вътрешно потребление. От друга страна реколтата от пшеница се понижава с 2 млн. тона до 14,5 млн. тона. През сезона потреблението на пшеница в страната (за храна и промишлени цели) ще нарасне с 500 000 тона до 7,89 млн. тона – ръст при производството на етанол. През периода потреблението на пшеница за производство на етанол нараства с 9% спрямо предходната МГ.

 

През ноември фермерите в щата Западна Австралия са прибрали 9,5 млн. тона зърно от новата реколта. Според прогноза на CBH, зърнената реколта в щата ще надвиши средното ниво от 11,2 млн. тона и ще достигне 13 – 14 млн. тона. Добивите от канола и ечемик са над рекордните нива, т.е. нови рекордни постижения.

 

Япония е закупила 158 510 тона мелничарска пшеница от САЩ и Канада с доставка 5.02 – 5.03.2017 година.

 

Според данни на АПК – Информ, сега в Украйна цената на соевото масло е 820 – 830 USD/тон, а на слънчогледовото 775 – 790 USD/тон, което е нехарактерно положение. Миналата година експортните цени на слънчогледовото масло бяха със 75 – 85 USD/тон над тези на соевото масло.

 

Южна Корея е обявила търг за покупка на 164 000 тона соя от не ГМ сортове.

пълен текст

Борсов коментар

2016-12-02 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст

Блиц новини

2016-12-02 | Автор: ZarnoBorsa | 

пълен текст

Борсов коментар

2016-12-01 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст