Вход / Регистрация

   
   
   

ZarnoBorsa.com България

Анкета за определяне на средна цена на зърното в България за 25.05.2015
лв/т без ДДС
 ечемик фуражен лв
 пшеница лв
 пшеница фуражна лв
 рапица лв
 слънчоглед лв
 царевица лв
Брой участвали за днес 0
Моля, регистрирайте само реални цени в лв/т без ДДС, за реално сключени сделки!

пшеница

Времето

Forex Quotes

Седмичен анализ 18.05.2015 - 24.05.2015 г.

  2015-05-25 | Автор: Veselin Ivanov

 

През изминалата седмица цената на соята в Чикаго се понижи значително, цената на царевицата я последва, но с минимално отклонение. Цената на пшеницата се повиши минимално.

 

 

CBOT Чикаго / цени USD/тон при затваряне 22.05.2015

 

 

 

юли 2015

септември 2015

декември 2015

март 2016

пшеница

189

192

197

203

царевица

142

144

149

153

соя

340

333 - ноември 2015

336 - януари 2016

338

 

В Париж септемврийският контракт на пшеницата се повиши с 8,00 EUR/тон до 182,50 EUR/тон. Юнският контракт на царевицата се понижи с 0,25 EUR/тон до 154,25 EUR/тон. Ноемврийският контракт на ечемика остана без промяна от 221,00 EUR/тон. Августовският контракт на рапицата се повиши с 5,25 EUR/тон до 359,00 EUR/тон.

 

Валутната двойка EUR/USD се повиши през седмицата с 0,1437 пункта, като търговията приключи на ниво 1,1001. Лекият петрол остана стабилен и приключи седмицата с цена 59,89 USD/барел.

 

В един свят на слабо вътрешно търсене в много от развитите икономики и развиващите се пазари, политиците бяха изкушени да стимулират икономическия растеж и заетостта чрез износно ориентиран растеж. Това изисква по-слаба валута, както и конвенционални и неконвенционални монетарни политики, които да доведат до необходимата валутна обезценка, пише за сайта project-syndicate.org популярният икономист Нуриел Рубини*.

От началото на годината повече от 20 централни банки по света облекчиха паричната политика, следвайки примера на Европейската централна банка и Японската централна банка. В еврозоната страните от периферията се нуждаят от слаба валута за намаляване на своите външни дефицити и за да стимулират растежа. Но слабостта на еврото, предизвикана от количествени улеснения, подсили допълнително излишъка по текущата сметка на Германия, който вече достигна внушителните 8% от БВП през миналата година. С увеличаването на външните излишъци и в други страни от ядрото на еврозоната цялостният дисбаланс на паричния съюз е голям и се задълбочава.

В Япония количествените улеснения бяха първата "стрела" на „Абеномиката" - програмата за реформи на премиера Шиндзо Абе. Стартирането им рязко отслаби йената и сега води до повишаване на търговските излишъци.

Натискът за поскъпване на щатския долар след количествените улеснения на ЕЦБ и ЯЦБ бе голям. Доларът засили позициите си и спрямо валутите на основните износители на суровини като Австралия и Канада, както и спрямо тези на много развиващи се пазари. За тези държави спадащите цени на петрола и суровините задействаха валутни обезценки, които предпазиха растежа и работните места от ефектите на по-ниския износ.

Доларът нарасна също и спрямо валутите на развиващите се пазари с икономически и финансови слабости като двойни дефицити (фискални и по текущата сметка), растяща инфлация и забавяне на растежа, големи вътрешни и външни дългове, както и политическа нестабилност. Дори Китай за кратко остави валутата си да отслабне спрямо долара през миналата година, като забавянето на растежа може да изкуши правителството да позволи на юана да отслабне още. Междувременно търговският излишък се увеличава отново, отчасти защото Китай стоварва излишъка си от стоки (като стоманата например) на световните пазари.

Доскоро американските политици не баха прекалено загрижени за силата на долара, тъй като перспективите за растежа на Америка бяха по-силни, отколкото тези в Европа и Япония. Наистина в началото на годината имаше надежда, че вътрешното търсене в САЩ ще бъде достатъчно силно тази година, за да осигури растеж на БВП от близо 3% въпреки по-силния долар. Смяташе се, че по-ниските цени на петрола и създаването на работни места ще подкрепят разполагаемия доход и потреблението. Капиталовите разходи (извън енергийния сектор) и жилищните инвестиции трябваше да се засилят с ускоряването на растежа.

Но нещата изглеждат по-различно днес, като нервниченето на американските официални лица относно валутния курс става все по-ясно изразено. Доларът поскъпна много по-бързо от очакваното и както сочат данните за първото тримесечие на 2015 г., въздействието върху нетния износ, инфлацията и растежа е по-голямо и по-бързо, отколкото показваха статистическите модели на политиците. Освен това силното вътрешно търсене не се състоя. Растежът на потреблението беше слаб през първото тримесечие, а капиталовите разходи и жилищните инвестиции бяха още по-слаби.

В резултат на това САЩ ефективно се присъединиха към "валутните войни", за да предотвратят по-нататъшно поскъпване на долара. Представители на Фед започнаха да говорят открито за долара като фактор, който влияе на нетния износ, инфлацията и растежа. Властите в САЩ пък стават все по-критични към Германия и еврозоната, защото възприемат политики, които отслабват еврото, а избягват тези, като например временни фискални стимули и по-бързо нарастване на заплатите, които стимулират вътрешното търсене.

Нещо повече, вербалната интервенция ще бъде последвана от политически действия в САЩ, защото по-бавният растеж и ниската инфлация (отчасти предизвикана от силния долар) ще накарат Фед да премахне нулевите лихви по-късно и по-бавно от очакваното. Това ще елиминира част от последните печалби на долара и ще предпази растежа и инфлацията от спадане.

Валутното напрежение може да доведе в крайна сметка до такова в търговията, а валутните войни да доведат до търговски войни. Това може да донесе неприятности за САЩ, които се опитват да завършат мега-регионалното Транс-тихоокеанско партньорство (ТРР). Несигурността относно това дали администрацията на Обама може да събере достатъчно гласове в Конгреса, за да ратифицира ТРР, се допълва от предложеното законодателство за налагане на мита върху страните, които участват във "валутни манипулации." Ако такава връзка между търговията и валутната политика се наложи в ТРР, то азиатските участниците ще откажат да се присъединят.

Светът щеше да е в по-добра ситуация, ако повечето правителства преследваха политики, които стимулират растежа чрез вътрешното търсене, а не чрез външнотърговски политики в ущърб на други страни (валутни обезценки и търговски бариери например). Но това ще изисква от тях да разчитат по-малко на паричната политика и повече на подходящи фискални политики (като например по-високи разходи за производствена инфраструктура). Дори политиката на доходите, която вдига заплатите, а оттам доходите и потреблението, е по-добър източник на вътрешен растеж от обезценяването на местните валути (което потиска реалните заплати).

Сумата от всички търговски баланси в света е равна на нула, което означава, че не всички страни могат да бъдат нетни износители. Това означава, че не може всички да спечелят от валутните войни. Ето защо влизането на Америка (като губеща в момента - бел. ред.) в схватката е само въпрос на време.

 

При петъчната търговия в Чикаго, пшеничните фючърси се понижиха с 3 - 11 цента/бушел. Американската валута се повиши значително в петък. Частни износители от САЩ са продали на Тайван 101 950 тона пшеница от нова реколта. Вносът на пшеница в Китай през април е намалял с 35% спрямо април 2014 г., а от началото на 2015 г. със 73% спрямо периода януари - април 2014 година.  

 

Царевичните фючърси се понижиха с 4 - 5 цента/бушел при петъчната търговия в Чикаго. Търговците преминаха в изчакване преди почивните дни след поскъпването на долара и не желаеха да залагат срещу благоприятните условия в царевичния пояс на САЩ. Предпоставките за голяма реколта от фуражна пшеница също е фактор за потискане цената на царевицата.

 

Соевите фючърси се понижиха рязко при петъчната търговия в Чикаго. Частни износители от САЩ са продали на Тайван 109 400 тона соев шрот от реколта 2015 – 216 МГ.

 

През изминалата седмица температурите в САЩ бяха много под нормата, а валежите напротив - доста над нормите. В Черноморския регион се наблюдава горещо време, без валежи и задълбочаваща се суша. През следващите 10 дена температурите в Средния Запад на САЩ ще бъдат +8+29 градуса, с валежи 5 - 30 л/квм. В Канзас и Оклахома температурите ще бъдат +19+29 градуса, с валежи около 5 - 15 л/квм. В Тексас валежите ще бъдат 30 - 40 л/квм. През следващите 10 дена температурите в Западна Европа ще бъдат +6+24 градуса, с валежи около 20 - 30 л/квм в централната част на континента. В Северна България и Южна Румъния температурите ще бъдат +12+30 градуса, с валежи 10 - 30 л/квм. В Украйна температурите ще бъдат +12+30 градуса, без валежи. В Русия температурите ще бъдат +13+33 градуса, с валежи до 10 л/квм. В района на китайската столица Пекин, температурите ще бъдат +17+34 градуса, без валежи. Р Индонезия и Малайзия температурите ще бъдат +24+34 градуса, с валежи до 10 л/квм в Индонезия и около 30 л/квм в Малайзия. В Австралия температурите ще бъдат +8+18 градуса, почти без валежи. В бразилския щат Мато Гросо температурите ще бъдат  +24+31 градуса, почти без валежи. В щата Парана температурите ще бъдат +12+25 градуса, с валежи 10 - 45 л/квм. В Аржентина температурите ще бъдат +5+21 градуса, с валежи до 10 л/квм.

В САЩ постепенно валежите намаляват при нормални температури за сезона. Изненадващо в Индонезия няма да превали, а в Малайзия те ще бъдат под обичайните количества. Валежите ще бъдат по-малко в Русия, Украйна, Китай, Австралия, Бразилия и Аржентина, т.е. на много места по света те ще са в недостиг през седмицата. Горещо ще бъде в централните части на Русия.

 

През изминалата седмица пазарът на пшеница преживя доста притеснения, свързани с три от най-големите производители на културата в света - САЩ, Канада и Русия.

Метеорологичните условия в САЩ са свързани с прохладно време. Температурите на места в Северна Дакота и Минесота се понижаваха за кратко до -1 градус. В по-южните щати температурите са нормални за сезона. Проблемите и подобренията в района са свързани с валежите. В Тексас и Оклахома валежите са много големи 50 - 100 л/квм. В Тексас жътвата напредва, но качеството на пшеницата е силно влошено. На много места тя е покълнала. В Оклахома жътвата все още не е започнала, но и там се очакват проблеми с качеството. В Канзас е спорно какви ще са щетите. В по-северните щати пшеницата е в отлично състояние.

Валежи се очакват и през следващите две седмици според някои метеорологични модели. Това допълнително ще влоши качеството.

За разлика от САЩ, условията в Западна Европа са добри. Валежите в централната част на континента не са нанесли щети, защото не са в толкова големи обеми, а развитието на посевите все още е на ранен етап.

В Черноморския регион (източните части на България и Румъния, а също така целите територии на Украйна и европейската част на Русия) метеорологичните условия са коренно различни – сухо и топло време с очертаващи се проблеми с влагата.

Състоянието на посевите засега е добро, т.е. няма все още щети от сушата, но това предстои да се случи. В някои части на Русия и Украйна посевите са повредени още от есента и зимата – редки, което няма как да се коригира в това време на годината.

До тук притесненията относно бъдещата реколта са основателни. Щетите в САЩ са налице, в Европа зависят от бъдещите валежи. През следващите 10 дена в Черноморския регион не се очакват валежи, но по-дългосрочните прогнози до средата на юни сочат валежи и в района на Черно море. Сеитбата на пшеницата започна в Австралия и Аржентина. Условията в Аржентина са почти благоприятни, но в Австралия валежи няма.

 

Относно качеството на пшеницата: Ясно е, че в САЩ твърдата пшеница ще е с лошо качество. В Европа засега условията са добри и качеството ще е добро. В Канада няма валежи, но там е твърде рано да се правят заключения относно бъдещата реколта. В текущата МГ ролите при доставчиците на качествена твърда пшеница бяха разменени - САЩ разполагаха с такава докато ЕС не. За отбелязване е факта, че твърдата пшеница в ЕС не е толкова много, за да замести доставките от САЩ. При така възникналата ситуация може да се очаква, че САЩ ще бъдат в много неизгодна позиция на световния пшеничен пазар през 2015 – 2016 МГ.

 

Какво можем да очакваме в Черноморския регион? Всичко засега сочи, че цените няма да бъдат прекалено ниски, т.е. по-високи от тези в предходния. Пшеничната реколта в Русия ще се понижи до 50 - 53 млн. тона, а в Украйна до 20 - 21 млн. тона, т.е. с около 10 млн. тона по-малко от 2014 година. Търсенето на мелничарска пшеница от региона ще бъде високо още от началото на сезона, а цените ще са добри.

 

Кампанията по засяването на пролетниците в САЩ се движи много бързо при благоприятни природни условия:

 

 

Засято до

15 18.05.2015

Засято средно в периода

2010-2014

Царевица

85%

75%

Сорго

38%

38%

Пролетна пшеница

94%

65%

Ечемик

95%

70%

Соята

45%

36%

 

Състоянието на пшеницата и ечемика в САЩ е следното:

 

Култура/Състояние %

Отлично

Мн добро

Добро

Лошо

Мн лошо

Зимна пшеница

8

36

36

14

6

Пролетна пшеница

7

58

31

3

1

Ечемик

11

53

33

3

 

 

Състояние на посевите във Франция:

 

Култура/Състояния %

Отлично

Мн добро

Добро

Лошо

Мн лошо

Мека пшеница

35

56

8

1

 

Твърда пшеница

25

63

11

1

 

Ечемик

34

56

9

1

 

Ечемик пролетта

25

70

5

   

 

Погледнато точно от данните в таблиците - състоянието на посевите е много добро, което не е вярно само за южните части от Великите равнини в САЩ. Картината обаче е добра, а перспективите остават силно положителни.

 

През седмицата Алжир закупи 450 000 тона мелничарска пшеница предимно от Франция. Цената от търга позволява пшеницата в България и Румъния да бъде продадена на около 170 USD/тон. Египет съобщи, че е закупил 4 млн. тона пшеница от вътрешния пазар, при планирани 3,7 млн. тона. Експортът на пшеница от ЕС намалява през последните седмици след отмяна митото в Русия. Филипините ще закупят допълнително 500 000 тона ориз, за да удовлетворят високото вътрешно търсене.

 

Царевицата в САЩ вече е почти засята - данните ще бъдат изнесени днес. До миналия понеделник са били засети 85% от планираните площи. Валежите са причина всичко бързо да поникне и да се развива. Неблагоприятно влияние оказват ниските температури и недостатъчното слънчево греене - мрачно време.

 

Експортните продажби на пшеница и соя от САЩ за изминалата седмица бяха слаби. Новата реколта и от двете култури все още не се търси, което е необичайно за момента. При пшеницата има обяснение - перспективите за ниско качество. При соята голямата и евтина реколта в Южна Америка спира продажбите от САЩ. Продажбите на царевица бяха добри. Производството на етанол в САЩ нараства значително след подобряване маржа за рафинериите.

 

Много метеоролози по света потвърдиха старта на Ел Ниньо и през 2015 година. Вече са налице първите признаци, че това е точно така: Суша в Австралия и намалени валежи в Индонезия и Малайзия. Обилни валежи в Тексас. Въпреки че не се посочва липса на валежи в Украйна и Русия, при предходни явления това е било точно така.

 

Соята в САЩ се засажда бързо, но не липсват и проблеми като прекомерни валежи например. Поради тях именно част от царевицата ще бъде прехвърлена към соя в последния момент. Птичият грип намали търсенето на соев шрот, но се очаква в следващите месеци то да бъде възстановено. Канолата ще страда от сухото време в Канада. При развитие на Ел Ниньо валежите липсват в Индонезия и Малайзия - наблюдаваме какво ще се случва там, защото засега всичко е в нормите. В канадските провинции Алберта и Саскачеван през последните месеци валежите са били само 40% от нормата. Пшеницата и рапицата трябва да бъдат засети в началото на юни, за да има достатъчно време за развитието им преди зимата.

 

През последните четири години потреблението на хляб и сладкиши в Индонезия се повишава с почти 60%, а потреблението на зърно се повишава два пъти от 2002 г. досега. Индонезийците постепенно преминават от хранене с ориз към това с хлебни изделия. През последните десет години вносът на пшеница в Индонезия се повишава с 63% до рекордните 7,7 млн. тона. Потреблението на пшеница се повишава със 70%, далеч изпреваряйки ръста при ориза от само 8%. Все пак потреблението на ориз също е на рекордни висоти - 38,6 млн. тона през 2015 година. Страната се нарежда на второ място по внос на пшеница в света след Египет 11,3 млн. тона през 2015 – 2016 МГ. Ръст на вноса има и при ориза и царевицата, но там плановете на правителството са за самообезпечаване на вътрешното потребление до 2018 година. Това обаче няма да бъде постигнато при пшеницата поради неблагоприятния за нея климат в страната. През 2020 г. вносът на пшеница в Индонезия ще достигне 10 млн. тона. До пет години Индонезия, Филипините и още  три страни от Югоизточна Азия ще купуват общо с 40% повече пшеница от Австралия или 13,2 млн. тона. Продажбите на хляб, торти и сладкиши в Индонезия през 2019 г. ще бъде 688 000 тона, при 560 400 тона през 2014 г. и 429 700 тона през 2009 година. Потреблението на всички печени изделия е било 1,75 млн. тона през 2014 г., при 1,1 млн. тона през 2010 година. Ръстовете са значителни, а обемите впечатляващи.

 

Предвид големите обеми царевица и соя изнасяни от Бразилия е трудно да се повярва, че процесът на разширяване може да се забави през годините. Според прочуване основано на сателитни снимки, се потвърждава точно това – ръстът спада и то значително. Почти всеки земеделски район в Латинска Америка забавя своето разширение през периода 2007 – 2013г спрямо предходните шест години. Това не означава, че няма растеж – има, но доста по-скромен. От 1960г до сега, фермерите от Латинска Америка разширяват производството си повече от всички други по света. Ръстът е подпомогнат от големия потенциал на необработвана земя, ръст на търсенето на храни за населението и животните, девалвация на националните валути, реформа в политическите системи, технологични и инфраструктурни подобрения, развитие на биоенергетиката. През периода 2001 – 2013 години, в района са разширени пасищата с 969 млн. декара, а обработваемите площи с 442,7 млн. декара. Какво ще се случва в бъдеще? Всичко зависи от цените на продукцията. При високи цени разширяването ще продължи – потенциал за това има.

 

От една страна ръст на потреблението, от друга на производството. Събитията се контролират взаимно като цените ту стимулират единия процес, ту другия. Засега не може да се каже, че някой е получил превес – всичко е балансирано.

В момента общата картина е неутрална. Потреблението не блести с големи ръстове, а по-скоро добри при ниски цени на продукцията. При по-високи цени то постепенно ще започне да се свива. Производството също няма да е рекордно, но ще е добро. Метеорологичните условия се променят динамично по света, но влошена обстановка не се задържа дълго на едно място и щетите не са големи. Описаните по-горе процеси на засушаване са в процес на развитие. Всеки момент може да завали и всичко да бъде прекратено, т.е. близки до нормалните реколти. Важен момент е това, че кампаниите по засяване се движат много бързо в почти всички райони, а посевите са в състояние над средното за последните години, т.е. добро. Фермерите трябва да се съобразяват с това и да не се предприемат рисковани експерименти. По-добре малка печалба, но печалба, отколкото възстановяване на щети след провал. До момента не само, че никой не се отказва от обработваеми площи, но дори не мисли да го прави някога. Явно цените устройват производителите по света или ако не ги устройват, те поне не се предават. Без природни катаклизми не виждам в скоро време нещо да се промени. Но и катаклизмите ги няма и така се задълбочава спада на доходите.

 

 Китай и Бразилия подписаха споразумение за изграждане на железопътна линия от атлантическото крайбрежие до тихоокеанското на Перу. По линията ще бъдат изнасяни царевица и соя за Китай като така ще се намаляват транспортните разходи. Цената на съоръжението ще бъде около 10 милиарда USD. Още една мащабна инвестиция с цел намаляване на разходите за едни, което ще облекчи и световните цени на земеделската продукция. Предвид месечния износ на продукция от Бразилия за Китай, едва ли тази линия ще направи революция, но все пак е стъпка за подобряване логистиката на южноамериканската страна.

 

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

 

цени FOB при големи износители в USD/тон

дестинация

САЩ

Аржентина

Украйна 

Франция

период

21.05. 

14.05. 

разлика 

21.05. 

14.05. 

разлика 

22.05. 

15.05. 

разлика 

22.05. 

15.05. 

разлика 

мека пшеница

219

218

1

225

229

-4

195

198

-3

168

165

3

царевица

169

178

-9

169

165

4

172

173

-1

155

161

-6

слънчоглед

 

 

 

385

391

-6

 

416

 

440

458

-18

 

През седмицата FOB цените на културите се понижаваха отново.

 

- Пшеница - Френската пшеница продължава да е най-евтина и то с много пред останалите. През новия сезон очаквам поевтиняване на пшеницата от САЩ поради очакваното лошо качество. При запазване добри параметри на пшеницата от Черноморски регион очаквам цената й да се повиши. Вероятно нивата в Черноморски регион и Франция ще са еднакви. Пазарът на пшеница в САЩ ще е труден, а ще повлече и царевицата донякъде.

- Царевица - Тук все още нищо не е ясно. В САЩ и ЕС условията са добри - влага и ранен старт на посевите. Проблем ще бъде очертаващото се голямо количество фуражна пшеница в САЩ от нова реколта. Цената на американската царевица изглежда ще е на нивата от текущата година. В Европа ще е необходим по-голям внос, който няма да е само от Украйна, а и от други производители.

- Слънчоглед - През изминалата седмица цената на слънчогледа в Европа се понижи, докато в Черноморски регион остана твърда, но при намаляващо търсене. Очаквам, че през новия сезон слънчогледът ще е отново търсена култура с добра цена.

 

Очаквам, че валежите в САЩ ще продължат и през юни, но и засушаване през юли. В Черноморския регион валежите ще започнат през юли. Периодите се редуват, няма само добро или само лошо.

 

През седмицата 04.05. - 01.05.2015 г. от България са изнесени 12 хил. тона пшеница, 46 хил. тона царевица и други култури. Експортните продажби отново са много слаби.

Оттук нататък може да очакваме само суша, която да промени по-силно пазарната ситуация. Нищо друго вече не може да изненада пазарите през следващите месеци. Отново ще припомня, че липсата на валежи е много нестабилен фактор, защото процесът се натрупва в продължение на 1 - 2 месеца, а може да приключи еднократно - с един по-силен дъжд. За пшеницата създаването на обстановка със засушаване е почти невъзможно вече няма време, но да видим.

 

Макар и рано, ще направя прогноза за цените на основните култури в България и Румъния от новата 2015 – 2016 МГ.

- Пшеница - След жътва - септември 2015 г., очаквам цената на мелничарската пшеница да бъде около 177 - 182 USD/тон. Очаквам не много добри природни условия през лятото на 2015 г. в цялото Северно полукълбо.  През седмицата имаше търсене на фуражна пшеница при цена 295 BGN/тон от производител.

- Царевица - След жътва - ноември 2015 г., очаквам цената на царевицата да бъде 160 - 165 USD/тон вследствие на по-малкото валежи през лятото на 2015 година.

- Слънчоглед - След жътва - октомври 2015 г., очаквам цената на слънчогледа да бъде 320 - 340 USD/тон.

 

Все пак продължавам да очаквам минимално по-високи цени на зърната от нова реколта в България +20+30 BGN/тон и за слънчогледа +50 BGN/тон.

пълен текст

Реклама

В Аржентина стартира сеитбата на пшеницата

2015-05-25 | Автор: zarnoborsa

 

Аржентинските фермери са пристъпили към сеитба на пшеницата от нова реколта, според данни на Зърнената борса в Буенос Айрес. Прогнозира се, че площите с културата ще бъдат 41 млн. декара, при 44 млн. декара година по-рано.

Фермерите продължават жътвата на царевицата и соята.

Към 21.05.2015 г. са ожънати 35,5% от площите с царевица, което е с 2,4% повече от предходната година. Прибрани са 10,349 млн. тона царевица, при среден добив 881 кг/декар.

 

Реколтата от соя е ожъната на 87,5% от площите, което е със 17,6% повече от предходната година. Прибрани са 55,979 млн. тона соя, при среден добив 335 кг/декар.

пълен текст

Strategie Grains повишава прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС

2015-05-25 | Автор: zarnoborsa

 

В своя последен отчет, анализатори от Strategie Grains са повишили прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС през 2015 г. с 1,2 млн. тона  до 142,6 млн. тона, което е с 4% по-малко от миналата година. Повишението се дължи на валежите през последните седмици.

 

Реколтата от пшеница във Франция ще бъде 38,1 млн. тона, при 37,5 млн. тона в предходната прогноза.

пълен текст

Данни за вноса на зърно в Китай през април

2015-05-25 | Автор: zarnoborsa

 

Според последни данни на CNGOIC (Китай), вносът на зърнени и маслени култури в страната през април е бил следният:

-Вносът на пшеница намалява до 214 400 тона (-35% спрямо април 2014 г.), в т.ч. от Австралия 153 100 тона (-22%) и от Канада 74 400 тона (-48%).

 

-Доставките на ечемик нарастват със 121% до 1,004 млн. тона, в т.ч. от Австралия 549 700 тона ечемик (+33%), от Франция 341 200 тона, от Канада 65 400 тона.

 

-Вносът на царевица нараства до 140 800 тона (+53%), в т.ч. от Украйна до 94 800 тона (+88%) и Русия 37 800 тона.

 

-Вносът на соя се понижава с 18% до 5,31 млн. тона, в т.ч. от Бразилия 3,433 млн. тона (-13%), от САЩ 1,86 млн. тона (+26%). Доставките от Русия нарастват до 17 500 тона (+818%).

 

Вносът на рапица достига 347 400 тона (-36%), в т.ч. от Канада 279 200 тона (-34%).

пълен текст

Пакистан е изпълнил плана за износ на пшеница само на 15%

2015-05-25 | Автор: zarnoborsa

 

В началото на януари 2015 г. правителството на Пакистан начерта план износът на пшеница да достигне 1,2 млн. тона. Пшеница от провинция Синд може да бъде изнасяна до 30.04.2015 г., а от провинция Пенджаб до 15.05.2015 година.

 

Вътрешната цена на пшеницата в Пакистан е по-висока от международната, което налага субсидиране на износа. От провинция Пенджаб можело да се субсидират 800 000 тона пшеница с по 55 USD/тон, а от провинция Синд 400 000 тона с по 45 USD/тон.

 

Фактически износът на пшеница не превишава 15% от планираното,  а по-точно 175 000 тона. Фермерите не са могли да се възползват от субсидиите поради мудната и неорганизирана администрация.

 

Излишъците от пшеница в държавния фонд сега са над 4 млн. тона. Големите преходни запаси и добрата реколта, която се очаква през текущата година могат да доведат до спад на цената на пшеницата през 2014 – 2015 МГ.

пълен текст

Блиц новини

2015-05-25 | Автор: zarnoborsa

 

Египет е закупил от вътрешния пазар 4 млн. тона пшеница от нова реколта. Покупките са стартирали в средата на април, а първоначалният план беше да се придобият 3,7 млн. тона пшеница. Кампанията ще продължи до средата на юли. Зърното се закупува по фиксирана цена - 367 USD/тон.

 

Според информация от европейски търговци, руските износители прилагат агресивна ценова политика след отмяната експортното мито върху пшеницата. Германски търговци са отбелязали понижено търсене на пшеница от страната през последните седмици, което е много под нивата от март и април. Въпреки това експортът през май е по-голям от този през май 2014 година.Сега в пристанище Хамбург се товарят два кораба по 40 000 тона за доставки в Южна Африка, един от 60 000 това за Иран и един от 27 500 тона за Латвия.

През май износът на зърно от Русия ще бъде 1 - 1,1 млн. тона , в т.ч. 550 000 тона пшеница, 200 000 тона ечемик и 250 000 тона царевица. За периода 15 - 18 май от Русия са изнесени 125 900 тона пшеница, а още 195 000 тона се товарят на кораби. Експортът през юни ще бъде около 1,3 млн. тона, в т.ч. 800 000 тона пшеница.

 

Състоянието на посевите от зърнени култури във Франция остава по-добро от предходната година. Към 21.05.2015 г., 91% от посевите със зимна пшеница се намират в добро и отлично състояние, при 76% през 2014 година. Изкласили са 58% от посевите (67%). В добро и отлично състояние от зимния ечемик се намират 90% от площите (73%), а от пролетния 95% (70%). От посевите с царевица в добро и отлично състояние се намират 90% (90%).

 

ADM планира да разшири мощностите на пристанищния си терминал в Санта Фе (Аржентина) от 0,5 млн. тона на 2,5 млн. тона годишно. Ще се построи нов кей и складове. Съоръжението ще е готово в началото на 2016 година.

 

Алжирската държавна компания OAIC е провела търг за покупка на поне 50 000 тона мека пшеница с произволен произход и доставка през август. Реално са закупени 450 000 тона пшеница с цена 213 - 214 USD/тон. Вероятно основното количество ще бъде доставено от Франция.

 

През текущия сезон крайните запаси от пшеница във Великобритания се очакват на ниво 3,07 млн. тона, което е с 57% повече от предходния сезон. През сезона износът на пшеница е ще бъде 2,17 млн. тона, при 0,43 млн. тона в предходната МГ, а вносът 1,47 млн. тона (-33%).

 

Реколтата от зърно в Тунис ще се понижи с 30 - 50% спрямо предходната година поради малкото валежи.

 

Индия е закупила 200 - 300 000 тона австралийска пшеница с доставка май - юли.

пълен текст

Борсов коментар

2015-05-22 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст

Блиц новини

2015-05-22 | Автор: zarnoborsa | 

пълен текст

Борсов коментар

2015-05-21 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст