Вход / Регистрация

   
   
   

ZarnoBorsa.com България

Анкета за определяне на средна цена на зърното в България за 30.05.2016
лв/т без ДДС
 ечемик фуражен лв
 пшеница лв
 пшеница фуражна лв
 рапица лв
 слънчоглед лв
 царевица лв
Брой участвали за днес 6
Моля, регистрирайте само реални цени в лв/т без ДДС, за реално сключени сделки!

пшеница

Пристанище Варна

Петрол


Времето

Forex Quotes

Седмичен анализ 23.05.2016 - 30.05.2016 г.

  2016-05-30 | Автор: Veselin Ivanov

 

През изминалата седмица цените на културите в Чикаго се повишиха значително. Водеща беше царевицата.

 

 

CBOT Чикаго / цени USD/тон при затваряне 28.05.2016

 

 

 

юли 2016

септември 2016

декември 2016

март 2017

пшеница

177

181

187

192

царевица

162

163

163

165

соя

399

388 - ноември 2016

387 - януари 2017

378

 

В Париж цените на културите се движиха разнопосочно през седмицата. Септемврийският контракт на пшеницата се повиши с 3,50 EUR/тон до 167,00 EUR/тон. Августовският контракт на царевицата се повиши с 1,00 EUR/тон до 171,25 EUR/тон. Августовският контракт на рапицата се повиши с 4,25 EUR/тон до 374,00 EUR/тон.

 

Валутната двойка EUR/USD се понижи с 0,0104 пункта като търговията приключи на ниво 1,1112. Лекият петрол се повиши с 1,14 USD/тон до 49,59 USD/барел.

 

Саудитска Арабия е в конфликт с някои от другите членки на ОПЕК, още откакто глобалното пренасищане на петролния пазар започна преди две години. Тази седмица обаче режимът в Рияд за пръв път може убедително да твърди, че стратегията му за свиване на добива на конкурентите му проработи.

Като притисна високоразходните доставчици, Саудитска Арабия днес почти елиминира свръхпредлагането, като цената за барел петрол от януари поскъпна с 80% до около 50 долара. 26 от всички 27 анализатори, анкетирани от Bloomberg, очакват кралството да се придържа към тази стратегия, а не да допуска лимити в добива на срещата на ОПЕК на 2 юни.

Ниските цени оказаха своето негативно влияние върху добива от САЩ до Нигерия и редица анализатори посочват, че пазарът върви към баланс. Това означава, че срещата във Виена ще е по-малко напрегната на фона на тази през декември, когато Венецуела и Иран публично разкритикуваха Саудитска Арабия.

Добивът извън ОПЕК през тази година се насочва към най-големия си спад от 1992 г. на фона на свитата продукция от американските шистови компании, очаква Международната агенция по енергетиката (МАЕ).

На 18 май министърът на петрола на Кувейт Анас ал Салех заяви, че политиката на ОПЕК работи добре.

„Всяко действие в посока повишение на цените само ще спаси американските компании и ще застраши връщането към баланс“, казва Майк Уитнър, председател на звеното за проучвания на петролния пазар в Societe Generale в Ню Йорк.

Шансовете за постигане на споразумение изглеждат все по-слаби особено след провала на и без това хлабавата договорка с Русия за замразяване на добива, смята Даниел Йергин, от консултантската компания IHS. “Конфликтът между Иран и Саудитска Арабия затруднява ОПЕК да направи каквото и да е”, допълва той.

 

Повишение на лихвените проценти в САЩ вероятно е уместно през идните месеци, ако макроикономическите данни се подобрят. Това заяви председателят на Федералния резерв на САЩ Джанет Йелън в петък. “Подходящо е, казвала съм и преди, за Фед постепенно и предпазливо да повишава овърнайт лихвата по федералните фондове и през идните месеци такъв ход вероятно би бил уместен”, каза Йелън при получаването на отличие от Харвардския университет. „Икономиката продължава да се подобрява“, каза Йелън и допълни, че очаква ръстът на БВП да се ускори след слабо първо тримесечие. По думите й цените на петрола и доларът се стабилизират, което би помогнало за стимулиране на инфлацията към целевото ниво от 2%.

 

При петъчната търговия в Чикаго пшеничните фючърси се понижиха с 2 – 3 цента/бушел. От началото на сезона износът до 23.05.2016г износът на пшеница от Русия достига 23,1 млн. тона при 21,05 млн. тона година по-рано. Цената на пшеницата в ЮАР достигна рекордно високи нива след въвеждане на 30% мито при вноса и.

 

Царевичните фючърси се повишиха вчера в Чикаго с 2,75 – 4,5 цента/бушел. Жътвата на царевицата в Аржентина се движи бавно +1% за изминалата седмица до 29% от площите. Зърнената борса в Буенос Айрес остави без промяна прогнозата си за размера на реколтата от 25 млн. тона при 27 млн. тона на USDA. USDA съобщи за експортна продажба на 130 000 тона царевица на неизвестен купувач реколта 2015 – 2016 МГ.

 

Соевите фючърси се повишиха при петъчната търговия в Чикаго с 5,75 – 7 цента/бушел. Според данни на Зърнената борса в Буенос Айрес, 72% от площите със соя в Аржентина са ожънати, +11% за изминалата седмица. Прогнозата за реколтата от соя остава без промяна от 56 млн. тона. USDA докладва за експортна продажба на 110 000 тона соя от САЩ за Китай реколта 2016 – 2017 МГ. За неизвестна дестинация са продадени 100 000 тона соев шрот реколта 2016 – 2017 МГ.

 

През изминалата седмица валежите в Средния Запад на САЩ продължиха и бяха причина за ръста при цената на пшеницата. Валежи имаше в Западна и централна Европа, източните части на Австралия, южните части на Бразилия, части от Аржентина, Индонезия и Малайзия. На много места обаче температурите все още остават под нормалните за сезона.

През следващите 10 дена температурите в Средния Запад на САЩ ще бъдат +10+28 градуса с валежи до 20 л/квм. В Канзас и Оклахома температурите ще бъдат +20+30 градуса с валежи до 10 л/квм. В Канада температурите ще бъдат +10+26 градуса, без валежи. В Западна Европа температурите ще бъдат +11+29 градуса с валежи 15 - 45 л/квм. В Северна България и Южна Румъния температурите ще бъдат +13+31 градуса с валежи до 10 л/квм. В Украйна температурите ще бъдат +12+26 градуса с валежи до 10 л/квм. В Русия температурите ще бъдат +7+28 градуса с валежи 0 - 30 л/квм. Валежите ще са повече в южните части на страната, но в централните няма да вали. В Индия температурите ще бъдат +25+41 градуса с валежи до 25 л/квм само в южните части на страната. В района на китайската столица Пекин температурите ще бъдат +15+35 градуса, без валежи. В провинция Хенан температурите ще бъдат +19+31 градуса с валежи до 10 л/квм. В провинция Лаонинг температурите ще бъдат +21+31 градуса, без валежи. В Индонезия и Малайзия температурите ще бъдат +25+34 градуса с валежи 30 - 40 л/квм. В Австралия температурите ще бъдат +9+21 градуса с валежи до 10 л/квм. В бразилския щат Мато Гросо температурите ще бъдат +28+33 градуса, почти без валежи. В щата Парана температурите ще бъдат +12+20 градуса с валежи 5 – 35 л/квм. В Аржентина температурите ще бъдат -2+17 градуса с валежи 5 - 30 л/квм.

Валежите в Централна и Западна Европа продължават. В Поволжието на Русия валежи няма, но влагата в почвата засега е нормална. В централните части на Бразилия продължава да е сухо, а в Индия температурите са рекордно високи без валежи.

 

През изминалата седмица IGC публикува майската си прогноза за зърнения баланс в света през 2016 – 2017 МГ. Акцентите в него:

 

 

13/14

14/15

15/16

15/16

16/17

ср ниво за последните 4 години

26.май-28.апр

16/17 - 15/16

16/17 - средно ниво

 

 

 

прогноза

 

 

 

 

28.апр

26.май

ОБЩО ЗЪРНЕНИ

Продукция

2 008

2 045

2 003

2 006

2 015

2 018

9

12

-3

Търговия

310

322

326

315

318

319

3

-8

-1

Консумация

1 935

2 009

1 984

2 000

2 009

1 984

9

25

25

Крайни запаси

412

448

468

472

474

451

2

6

24

изм предх год

73

37

19

 

6

 

 

 

 

8-те най-големи производители

121

144

152

155

158

144

3

6

14

запаси/потребление

0,213

0,223

0,236

0,236

0,236

0,227

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ПШЕНИЦА

Продукция

717

730

736

717

722

726

5

-14

-4

Търговия

157

153

156

153

154

155

1

-2

-1

Консумация

699

717

719

715

717

713

2

-2

4

Крайни запаси

188

201

217

218

223

207

5

6

16

изм предх год

19

12

16

 

6

 

 

 

 

8-те най-големи производители

54

63

70

68

70

64

2

0

5,75

запаси/потребление

0,269

0,280

0,302

0,305

0,311

0,291

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ЦАРЕВИЦА

Продукция

998

1018

971

998

1003

998

5

32

6

Търговия

122

125

130

127

129

127

2

-1

3

Консумация

950

993

972

996

1003

980

7

31

24

Крайни запаси

182

207

205

208

205

200

-3

0

5

изм предх год

48

25

-2

 

0

 

 

 

 

8-те най-големи производители

52

59

54

57

58

56

1

4

2,25

запаси/потребление

0,192

0,208

0,211

0,209

0,204

0,204

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

СОЯ

Продукция

284

320

314

319

320

310

1

6

11

Търговия

113

127

130

133

133

126

0

3

7

Консумация

281

312

318

325

325

309

0

7

16

Крайни запаси

29

38

34

32

29

33

-3

-5

-4

изм предх год

3

9

-4

 

-5

 

 

 

 

8-те най-големи производители

10

16

17

17

14

14

-3

-3

-0,25

запаси/потребление

0,103

0,122

0,107

0,098

0,089

0,105

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

ОРИЗ

Продукция

478

479

473

485

486

479

1

13

7

Търговия

42

42

42

42

42

42

0

0

0

Консумация

478

481

483

489

488

483

-1

5

6

Крайни запаси

114

112

101

94

99

107

5

-2

-8

изм предх год

0

-2

-10

 

-2

 

 

 

 

8-те най-големи производители

38

32

21

19

18

27

-1

-3

-9,25

запаси/потребление

0,238

0,233

0,209

0,192

0,203

0,221

 

 

 

 

1. Общата зърнена реколта през 2016 – 2017 МГ е отново над потреблението с +9 млн. тона до 2,015 милиарда тона като тя нараства спрямо текущия сезон с 12 млн. тона. Общото зърнено потребление в света ще бъде 2,009 милиарда тона (+9 и +25). Ръстът на потреблението е значителен – спрямо 2015 – 2016 МГ. Проблем е, че запасите не намаляват, а достиган нов рекорд от 474 млн. тона. Това количество зърно няма изяждане !!! В най-първия сезон от таблицата – 2013 – 2014 МГ се виждат запаси от 412 млн. тона, които по спомен са единствено здравословни. От тогава до сега всичко е МНОГО !!!!

2. Пшеницата тръгна с едни прогнози сезона, а сега всичко се повишава. Проблем е, че ръстовете се отчитат основно в нашия регион – Украйна, Русия и ЕС. Реколтата от пшеница през новия сезон ще бъде 722 млн. тона (717 млн. тона в предходната прогноза и 736 млн. тона през текущия сезон). Запасите от пшеница в света са много големи – до 223 млн. тона през новия сезон (218 и 217). Добре е, че 40% от записите от зърно в света са заключени в Китай. Китайците нямат намерение да ги експортират – поне засега, а най-вероятно голяма част от тях не са с добро качество. Най-големи проблеми по света донасят големите запаси от пшеница. Всички останали култури са почти балансирани, включително и царевицата.

3. Царевицата – Тук реколтата отново ще надвиши 1 милиард тона до 1,003 милиарда тона, което е втори исторически резултат в света (998 и 971). Запасите остават стабилни от 205 млн. тона (208 и 205). Много съмнително обаче изглежда потреблението, което за първи път в историята надвишава 1 милиард тона – до 1,003 милиарда тона (996 и 972). Производство и потребление са изравнени – пак е успех !!!

4. Соя – Тук вече има напрежение на пазара, което се чувства от сега. Запасите от соя намаляват, което е най-важното – до 29 млн. тона (32 и 34). Запаси от 29 млн. тона в света сме имали през далечната 2013 – 2014 МГ. На масления пазар може да помогне единствено палмовото масло в съчетание с DDGS. Тази корелация обаче е трудна и ще останем с нормални цени. Като положителна промяна може да се посочи, че търсенето на соя в света ще увеличи дела си в Северното полукълбо, т.е. на по-високи цени.

 

Продължаваме анализа с преглед на експортните продажби през седмицата от някой големи износители в света:

1. Русия - През периода 16 – 22 май от руски морски пристанища са изнесени 195 700 тона зърно при 199 900 тона седмица по-рано. Експортирани са 143 000 тона пшеница, 38 500 тона царевица, 2 900 тона ечемик и 11 300 тона грах.

2. Украйна - През периода 16 – 22 май от украински морски пристанища са изнесени 365 700 тона зърно при 323 800 тона седмица по-рано. Експортирани са 154 900 тона пшеница и 210 800 тона царевица. Най-големи купувачи са били Египет 93 100 тона, Иран 55 300 тона и Италия 47 900 тона.

3. ЕС - През изминалата седмица европейската комисия е потвърдила експортни лицензи за износ на мека пшеница в размер на 740 000 тона, което е с 20% по-малко от предходната седмица и с 1% по-малко то средното ниво за последните 4 седмици. Делът на Франция в износа е бил 30,2% (28,2% седмица по-рано). Въпреки седмичния спад на продажбите, изоставането от предходния сезон намалява. От началото на сезона експортните продажби на пшеница достигат 28,227 млн. тона, което е с -4% по-малко от предходната година (-5% седмица по-рано). Експортните продажби на фуражен ечемик са били само 7 000 тона, което е с 96% по-малко от предходната седмица и с 95% по-малко от средното ниво за последните 4 седмици. Делът на Франция е бил 42,8% (22,7%). От началото на сезона експортните лицензи на фуражния ечемик достигат 9,12 млн. тона, което е с +8% повече от предходната година (+9%).

През изминалата седмица неочаквано се реализира най-големия за сезона експорт на царевица за трети страни – 106 000 тона. Делът на Франция в продажбите е бил 38,7%. Въпреки това се запазва изоставането на експорта от предходния сезон. От началото на сезона (1.07.2015г) до сега са изнесени 1,498 млн. тона царевица, което е с 53% по-малко от 2014 – 2015 МГ.

4. САЩ – През периода 13 – 19 май експортните продажби на пшеница от САЩ реколта 2015 – 2016 МГ са били отрицателни с 9 900 тона – анулираните по-стари продажби са по-големи от новите. Сезонът завършва след 2 седмици и засега прогнозата на USDA за продажбите е реализирана на 98%, което не е никакво успокоение, защото прогнозата беше на много ниско ниво. Продажбите на царевица са били 1 381 100 тона, което е много добро ниво. Забавеното прибиране на реколтата от царевица в Аржентина и проблемите със сушата и дефицита на пазара в Бразилия насочват в голяма част световното търсене на царевица към САЩ – личи си по продажбите през последните седмици. Продажбите на соя също са много добри – 456 800 тона – за това време на сезона даже изключителни. В Аржентина валежите намалиха размера на реколтата, но и по-важното – влошиха много качеството на над 50 - 60% от нея.

 

През първата половина на текущия сезон румънската царевица преживя най-слабия си експорт през последните три МГ. През периода октомври 2015г – март 2016г от Румъния са изнесени 2 млн. тона царевица, което е с 45% по-малко от предходната МГ. През същия период на 2014 – 2015 МГ от страната са изнесени - 3,6 млн. тона царевица, през 2013 – 2014 МГ - 2,4 млн. тона, през 2012 – 2013 МГ – 0,6 млн. тона, през 2011 – 2012 МГ – 2,3 млн. тона. По традиция през втората половина на сезона – април – септември износът на царевица от Румъния намалява, като през текущата МГ износът ще бъде 1,5 млн. тона. На пазара се усеща и спад в търсенето на румънска царевица. За цялата 2015 – 2016 МГ износът на царевица от Румъния ще намалее с 15%, но през 2016 – 2017 МГ той ще нарасне с +10%.

Забавянето на износа през първата половина на сезона се дължи на намалено търсене в осем от най-големите купувачи – Испания, Италия, Турция, Холандия, Ливан, Израел, Ирландия и Египет. Най-голям относителен спад на продажбите има за Египет -73%, Холандия -61% и Турция -59%. За най-важната румънска експортна дестинация – Испания, износът намалява с 35% до 420 000 тона. Общо осемте ключови експортни пазари са осигурили продажби за 1,3 млн. тона царевица от Румъния през периода.

Дори  и при тези обеми на експорт, Румъния се явява втори по големина износител на царевица в ЕС след Франция с 3 млн. тона през първата половина на сезона. На трето място се нарежда Унгария с 1,2 млн. тона или 20% от реколтата. През целия сезон ЕС се явява втори по големина вносител на царевица в света с обем от 13,5 млн. тона. През периода средната цена на царевицата FOB Черно море е била 162 EUR/тон и е на ниво близо до френската.

Подобни са тенденциите и при българския експорт. Въпреки намаленото производство на царевица в ЕС през 2015г, търсенето през първата половина на сезона беше много вяло. Чак през втората половина на април и май се почувства втвърдяване на пазара, намалено предлагане, повишение на цените и по-голямо търсене от България. За това развитие на събитията основна роля изигра и изключително голямото предлагане на пшеница в региона.

 

Дефицитът на валежи в Бразилия понижава потенциала на втората реколта от царевица в страната. IGC намали прогнозата си за реколтата от царевица в Бразилия през 2015 – 2016 МГ с 3,6 млн. тона до 78,5 млн. тона. Прогнозата за втората реколта е намалена до 50,8 млн. тона при 54,6 млн. тона получени през миналата година. Сега жътвата на царевицата е в начален етап. От Safras д Mercado очакват реколта 52,1 млн. тона, а от Conab 52,1 млн. тона. Създадения дефицит от културата ще изиграе лоша шега на износителите, които са поели задължения за доставки в следващите месеци. Изглежда поетите ангажименти за износ са доста над възможностите на страната. Около 2/3 от втората реколта ще се експортира и фермерите ще се възползват от високите цени. До момента е продадена 63,2% от новата реколта при 53% през миналата година по това време според данни на Imea. От началото на годината цената на царевицата се е повишила с 26%. IGC понижи прогнозата за износа на царевица от Бразилия с нови 1,2 млн. тона до 26,8 млн. тона за периода до март 2017 година при 34,4 млн. тона изнесени през годината до март 2016 година. Животновъдите задължително ще са принудени да внасят царевица от Парагвай и Аржентина. Други ще заменят царевицата с пшеница – доколкото я и ма и нея на пазара. Цената на пшеницата в Бразилия достигна две годишен максимум. Някои птицеферми са спрели дейността си преди повече от 90 дена и не дават инфо кога ще я възобновят. На други места пилетата във фермите умират от глад – особено силно е това явление в южните части на страната.

Описаното изглежда невероятно, но Бразилия постепенно излиза от световните експортни пазара или по-точно намалява дела си. Положението в страната е доста отчайващо, дори и при големите производства през последните години. Високата цена на царевицата в Бразилия прави неконкурентен експорта им и това ще е един от факторите за общо повишаване ценовите нива в света. При малко нестабилност, която да засегне добивите в САЩ, първото нещо, което ще видим са по-високи цени, а след това всичко останало.

 

През седмицата официално беше даден финал на поредното природно явление Ен Ниньо, под чието влияние бяхме през последните месеци. Каквото било до тук – било. Сега във фокуса ни е задаващото се Ла Ниня. Вероятността то да се случи е 50%. На първо време е въпросът е КОГА? Най-вероятно то няма да се прояви със своите характерни признаци през юли – август.  Това ще даде възможност на реколтите в Северното полукълбо да се развият успешно, т.е. с добри добиви. Изглежда Ла Ниня ще повлияе върху реколтите в Южното полукълбо, които трябва да се прибират в края на 2016г и началото на 2017 година. Настоящето засушаване в централните части на Бразилия не се дължи на Ла Ниня. Настоящия климатичен модел е свързан с твърдо неутрално положение между двата природни феномена. Все пак ни очаква мощно Ла Ниня, което може да засегне и реколтите от културите през пролетта и лятото на 2017 година.

 

През седмицата USDA заяви, че 80% от соята в Украйна и 10% от царевицата е ГМ култура, което е незаконно. През новия сезон в Украйна ще бъдат произведени 5,0 млн. тона соя при среден добив от 217 кг/декар – исторически рекорд за добива. Китай е един от основните клиенти на царевицата от Украйна. През април в Китай са внесени 1,16 млн. тона царевица, в т.ч. 1,01 млн. тона от Украйна. Поради пропуски, китайците не са хванали внос на ГМ царевица в страната. След алармирането от страната USDA, през новия сезон може да очакваме промени в географията на износа от Украйна, а част от големите клиенти там – ЕС и Китай да се насочат към Румъния и България.

 

Експерти от Oil World прогнозират, че през 2016 – 2017 МГ производството на слънчоглед в света ще достигне рекордните 44,73 млн. тона при 41,88 млн. тона през текущия сезон. Ръст на реколтите ще има в Украйна 12,2 млн. тона (11,5), в Русия 10,3 млн. тона (9,7), в ЕС 8,4 млн. тона (7,63), в Аржентина 3,3 млн. тона (2,83) и в Турция 1,4 млн. тона (1,32). По-слабо производство ще има в САЩ 1,23 млн. тона (1,33).

Доста голямо производство на слънчоглед се оказва. В рамките до 42 млн. тона сякаш нямаше да има проблеми, но тези почти 45 млн. тона ??? Всички околни страни ще произведат много повече слънчоглед от 2015 година. Може да стане така, че да се радваме на цени от 700 BGN/тон и да забравим орбити от 800 BGN/тон. Сравнено с общия приход от декар, ако добивът е около и над 300 кг/декар, цена от 700 BGN/тон изглежда напълно добра.

 

Европейската комисия е повишила прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС 28 през 2016 – 2017 МГ като намали прогнозата за крайните запаси. Реколтата от мека пшеница ще бъде над средното ниво, защото посевите са в много добро състояние. Тя ще достигне 145,1 млн. тона при предходна прогноза от 142,8 млн. тона. През текущия сезон юли – юни в ЕС са прибрани 151,6 млн. тона мека пшеница – рекорден резултат. Експортният потенциал на меката пшеница през новия сезон ще бъде 29,0 млн. тона (27,0). През текущия сезон от ЕС ще бъдат изнесени 30,0 млн. тона пшеница (29,0). През 2016 – 2017 МГ запасите от пшеница в ЕС ще бъдат 17,5 млн. тона при предходна прогноза от 18,3 млн. тона. Повишена е прогнозата за реколтата от ечемик до 62,2 млн. тона (61,7) и от царевица до 65,8 млн. тона (65,3). Вносът на царевица през следващия сезон ще бъде 11,3 млн. тона (11,0), а през текущия 13,5 млн. тона (12,6).

Като цяло – много добри реколти !!!

 

Интересна информация има в двете таблици по-долу. Да сравним къде се намираме ние като производители. В първата таблица са дадени средните добиви през последните три години на двадесетте най-големи производители на пшеница в света. Ние сигурно се нареждаме около добивите на Узбекистан, което е отлично постижение.

Във втората таблица са дадени добивите от рапица, а ние сме в средата на класацията.

 

Еволюция на средните добиви от пшеница кг/дек в двадесетте най-големи производители в света през три последователни сезона

страна/сезон

2014 - 2015

2015 - 2016

2016 - 2017

Великобритания

850

890

820

Германия

860

800

800

Франция

730

780

710

Египет

610

640

640

Китай

520

530

530

Узбекистан

510

510

510

Полша

490

460

420

Румъния

360

380

440

Украйна

390

380

370

САЩ

300

300

310

Индия

310

280

300

Канада

310

280

300

Аржентина

280

300

300

Пакистан

280

270

270

Русия

240

240

250

Иран

190

220

230

Турция

190

250

220

Австралия

190

190

190

Италия

220

160

160

Казахстан

110

120

120

 

Прогнозирани средни добиви от рапица кг/дек в ЕС през 2016 - 2017 МГ

място

страна

добив

1

Белгия

459

2

Германия

415

3

Дания

399

4

Великобритания

357

5

Швеция

345

6

Чехия

341

7

Франция

341

8

Австрия

303

9

Унгария

300

10

България

291

11

Полша

285

12

Хърватска

273

13

Румъния

273

14

Испания

271

15

Италия

254

16

Словения

245

17

Литва

230

18

Латвия

229

19

Естония

193

20

Финландия

147

 

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

 

цени FOB при големи износители в USD/тон

дестинация

САЩ

Аржентина

Украйна 

Франция

период

27.05

20.05

разлика

27.05

20.05

разлика

27.05

20.05

разлика

27.05

20.05

разлика

мека пшеница

201

194

7

205

195

10

185

179

6

182

175

7

царевица

183

174

9

204

199

5

192

186

6

196

191

5

слънчоглед

 

 

 

380

380

0

440

440

0

417

421

-4

 

През изминалата седмица FOB цените на културите по света се повишиха масово и значително. Изключение бяха само слънчогледа и културите в Аржентина.

 

- Пшеница – Пшеницата в САЩ, Украйна и Франция направи повишение от 6 – 7 USD/тон, а в Аржентина 10 USD/тон. Най-евтината пшеница продължава да бъде във Франция, но разликата до украинската не е много – 3 USD/тон. Американската пшеница е доста над френската – с +19 USD/тон, но и не се търси от купувачите.

- Царевица – Царевицата в Аржентина продължи да поскъпва, този път с +5 USD/тон (+10 USD/тон в предходната седмица). Настоящото силно търсене от Бразилия е катализатора на растежа. Царевицата от САЩ остава много много по-евтина от останалите износителки. Това се отразява и на експортните продажби, които са много силни през последните три седмици. Макар, че търсенето на царевица от Черноморски регион не е силно, цените са високи. Всъщност и предлагането не е голямо. Засега само САЩ остават като единствен голям износител на царевица в света. През последните седмици цената на царевицата в САЩ се повиши и бъдещо поскъпване ще става все по-трудно.

- Слънчоглед – През седмицата цените на слънчогледа останаха стабилни с лек превес на повишението. От производител в България цената вече е 720 - 730 BGN/тон, като на хоризонта е целта от 750 BGN/тон.

 

Температурите в България се повишават и вече достигат нормални нива за сезона. През седмицата ще е чудесно време. Валежите през последните 40 - 50 дена повишават потенциала на реколтата от пшеница. Изглежда, че ще трябва да разчитаме на добиви, а не на цени както ни се искаше, т.е. и добив и цени, но няма – само добиви. Царевицата и слънчогледа са поникнали успешно и изглеждат много добре в началото на вегетацията си – има надежда !!!

Направо да си признаем, че реколтата от пшеница вече е ясна – отлична. Добре е валежите постепенно да намаляват, за да няма много болести по посевите, а през юни и да спрат временно, което май ще се получи. Чакаме добиви от 600 – 750 кг/декар в Северна България. За царевицата и слънчогледа сега трябва топлина и светлина – засега. После пак валежи !!!

 

Ръст на цените на реколти 2016 година??? Какво значи това от настояща гледна точка?

- Пшеница – През декември 295 - 310 BGN/тон. Сега цената на пшеница нова реколта в пристанище Варна е около 280 – 285 BGN/тон. Реколтата от пшеница вероятно ще бъде решена в България дори и при не много големи валежи до средата на юни. Пшеницата все още не е решена в Украйна и Русия, но перспективите са ОТЛИЧНИ.

- Царевица – Дойде време да понижа прогнозата си за цената на царевицата през новия сезон. Понижавам очакванията си за цената с 15 BGN/тон до 275 – 285 BGN/тон през ноември – декември. Тази цена може да остане стабилна дори и при известно засушаване или продължителни валежи.

- Слънчоглед – през ноември - декември около 720 – 750 BGN/тон от производител. След събитията от изминалата седмица тази прогноза изглежда все по-сигурна.

 

Маслените култури изглежда ще са с добри цени. Търсенето на соя от страна на Китай е високо, а предлагането на рапица и слънчоглед няма да е огромно, а в рамките на нормалното, като за рапицата ще се чувстват затруднения. Както отбелязах по-горе, ако Китай запази ролята си на буфер на световния зърнен пазар, събитията в останалия свят не изглеждат толкова зле, а дори добре. Китайците обаче остават скрита заплаха за всички – евентуален голям износ или големи промени в сектора свързани с пренасочване към други култури – соя. Именно поради това, защото разчитам Китай да остане пасивен към зърнения пазар съм оставил по-високи цени на пшеницата и царевицата през сезона, т.е. не очаквам срив.

В Китай ще се наложи да използват по-малко торове и химикали в производството, което да подобри екологията им и определено ще намали добивите. В същото време те много разчитат на подобряване на генетиката на посевния материал. Това ще тегли добивите в повишение. Вероятно ще се получи нещо средно от дете тенденции, т.е. задържане реколтите на настоящите нива.

 

Засега оставам умерен оптимист за новия сезон. Това означава цените от сезон 2015 – 2016 МГ – до 300 BGN/тон за зърнените и малко над 700 BGN/тон за маслените култури.

 

Задачата на нашите фермери е постигането на високи добиви и ако е възможно редуциране на разходите или поне задържането им на настоящите нива. При наличие на достатъчно валежи това не е проблем. Единствения риск за отрасъла виждам в локална суша по време на сезона. Тогава световните цени ще останат без промяна, а тук в България няма да има добиви за постигане на високи приходи.

пълен текст

Реклама

ЕС: Експортните продажби на мека пшеница намаляват изоставането от предходния сезон

2016-05-30 | Автор: zarnoborsa

 

През изминалата седмица европейската комисия е потвърдила експортни лицензи за износ на мека пшеница в размер на 740 000 тона, което е с 20% по-малко от предходната седмица и с 1% по-малко от средното ниво за последните 4 седмици. Делът на Франция в износа е бил 30,2% (28,2% седмица по-рано).

 

Въпреки седмичния спад на продажбите, изоставането от предходния сезон намалява. От началото на сезона експортните продажби на пшеница достигат 28,227 млн. тона, което е с -4% по-малко от предходната година (-5% седмица по-рано).

 

Експортните продажби на фуражен ечемик са били само 7 000 тона, което е с 96% по-малко от предходната седмица и с 95% по-малко от средното ниво за последните 4 седмици. Делът на Франция е бил 42,8% (22,7%).

 

От началото на сезона експортните лицензи на фуражния ечемик достигат 9,12 млн. тона, което е с +8% повече от предходната година (+9%).

 

През изминалата седмица неочаквано се реализира най-големия за сезона експорт на царевица за трети страни – 106 000 тона. Делът на Франция в продажбите е бил 38,7%. Въпреки това се запазва изоставането на експорта от предходния сезон. От началото на сезона (1.07.2015г) до сега са изнесени 1,498 млн. тона царевица, което е с 53% по-малко от 2014 – 2015 МГ.

пълен текст

Европейската комисия е увеличила прогнозата си за реколтата от зърно в ЕС 28

2016-05-30 | Автор: zarnoborsa

 

Европейската комисия е повишила прогнозата си за реколтата от пшеница в ЕС 28 през 2016 – 2017 МГ като намали прогнозата за крайните запаси.

 

Реколтата от мека пшеница ще бъде над средното ниво, защото посевите са в много добро състояние. Тя ще достигне 145,1 млн. тона при предходна прогноза от 142,8 млн. тона. През текущия сезон юли – юни в ЕС са прибрани 151,6 млн. тона мека пшеница – рекорден резултат.

 

Експортният потенциал на меката пшеница през новия сезон ще бъде 29,0 млн. тона (27,0). През текущия сезон от ЕС ще бъдат изнесени 30,0 млн. тона пшеница (29,0).

 

През 2016 – 2017 МГ запасите от пшеница в ЕС ще бъдат 17,5 млн. тона при предходна прогноза от 18,3 млн. тона.

 

Повишена е прогнозата за реколтата от ечемик до 62,2 млн. тона (61,7) и от царевица до 65,8 млн. тона (65,3).

 

Вносът на царевица през следващия сезон ще бъде 11,3 млн. тона (11,0), а през текущия 13,5 млн. тона (12,6).

пълен текст

През 2016 – 2017 МГ производството на слънчоглед в света ще бъде рекордно

2016-05-30 | Автор: zarnoborsa

 

Експерти от Oil World прогнозират, че през 2016 – 2017 МГ производството на слънчоглед в света ще достигне рекордните 44,73 млн. тона при 41,88 млн. тона през текущия сезон. Ръст на реколтите ще има в Украйна 12,2 млн. тона (11,5), в Русия 10,3 млн. тона (9,7), в ЕС 8,4 млн. тона (7,63), в Аржентина 3,3 млн. тона (2,83) и в Турция 1,4 млн. тона (1,32). По-слабо производство ще има в САЩ 1,23 млн. тона (1,33).

 

Причина за ръста на производството са по-големите площи с културата – до 258 млн. декара. Основен ръст на площите със слънчоглед ще има в страните от бившия СССР до 137 млн. декара (131). Поради неблагоприятните условия при засяването на зимните зърнени култури, сега част от освободените площи се засяват със слънчоглед. Площите в Аржентина нарастват до 15 млн. декара след премахване на експортното мито и девалвацията на песото.

 

През сезона предлагането на слънчоглед ще бъде 47,64 млн. тона при 44,9 млн. тона в текущия сезон, а преработката ще нарасне до 39,82 млн. тона (37,32).

пълен текст

Румъния ще експортира до 750 000 тона рапица

2016-05-30 | Автор: zarnoborsa

 

През периода юли – февруари 2015 – 2016 МГ износът на рапица от Румъния ще се понижи с 27% спрямо рекорда през 2014 – 2015 МГ до 719 000 тона. Основен дял от продажбите (70%) са били реализирани през първите два месеца на сезона. Отчитайки този факт УкрАгроКонселт очаква износът на рапица през последните четири месеца на сезона да бъде 30 000 тона.

 

Експортът на други маслени култури и продукти е минимален – соя около 60 000 тона, соево масло 10 000 тона и рапично масло 6 000 тона. Основни клиенти са страни от ЕС.

пълен текст

През 2016 – 2017 МГ производството на рапица в света ще се понижи

2016-05-30 | Автор: zarnoborsa

 

Според данни на Oil World, през 2016 – 2017 МГ световното производство на рапица ще бъде 63,65 млн. тона пир 64,35 млн. тона през текущия сезон.

 

Производството в Китай ще бъде 8,5 млн. тона (9,5) в ЕС 21,75 млн. тона (22,34), в Украйна 1,38 млн. тона (1,85), в Индия 6,3 млн. тона (5,6), в Австралия 3,6 млн. тона (3), в Канада 17,2 млн. тона (17,23).

 

През новия сезон площите с рапица в света ще бъдат 331 млн. декара (333), добивите ще са на нивото от 2015г, но с 5% по-малки от средния показател за последните пет години.

 

Предлагането на рапица в света през 2016 – 2017 МГ ще бъде 69,03 млн. тона (70,29).

 

Според данни на Oil World, през 2016 – 2017 МГ износът на рапица в света ще достигне 13,61 млн. тона при 14,07 млн. тона през текущия сезон и при рекордните 15,23 млн. тона през 2013 – 2014 МГ.

 

Намаление на експорта ще има от ЕС 0,28 млн. тона (0,35), страните от бившия СССР 1,18 млн. тона (1,5) – основно от Украйна, Канада до 9,4 млн. тона (9,8). Износът от Аржентина ще нарасне до 2,5 млн. тона (2,15).

 

Основен вносител ще остане Китай с покупки от 4 – 4,1 млн. тона следван от ЕС 3 млн. тона (3,3), Пакистан, Мексико и Япония.

 

Според прогноза на Oil World, реколтата от рапица в ЕС през 2016 – 2017 МГ ще бъде 21,75 млн. тона при 22,34 млн. тона в текущия сезон. Реколтата в Полша ще бъде 2,73 млн. тона (3,08), във Великобритания 2,1 млн. тона (2,54), в Германия 5,2 млн. тона (5,03) и във Франция 5,35 млн. тона (5,27).

 

Експортът на рапица от ЕС през новия сезон ще бъде 0,28 млн. тона (0,35). Основен купувач е Турция 0,26 млн. тона (0,29), ОАЕ 0 тона (0,03).

 

През 2016 – 2017 МГ вносът на рапица в ЕС ще бъде 3 млн. тона (3,3), в т.ч. от Украйна 0,68 млн. тона (1,13), от Канада 0,35 млн. тона (0,44) и от Австралия 1,87 млн. тона (1,58).

 

Преработката на рапица в ЕС ще се понижи с 0,5 млн. тона до 23,85 млн. тона и ще бъде минимална за последните 4 години.

пълен текст

Блиц новини

2016-05-30 | Автор: zarnoborsa | 

пълен текст

Борсов коментар

2016-05-27 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст

Новини от Украйна

2016-05-27 | Автор: zarnoborsa | 

пълен текст

Блиц новини

2016-05-27 | Автор: zarnoborsa | 

пълен текст