Вход / Регистрация

   
   
   

ZarnoBorsa.com България

Анкета за определяне на средна цена на зърното в България за 27.02.2017
лв/т без ДДС
 ечемик лв
 пшеница лв
 пшеница фуражна лв
 рапица лв
 слънчоглед лв
 царевица лв
Брой участвали за днес 0
Моля, регистрирайте само реални цени в лв/т без ДДС, за реално сключени сделки!

пшеница

Пристанище Варна

Петрол


Времето

Forex Quotes

Седмичен анализ 19.02.2017 - 26.02.2017 г.

  2017-02-27 | Автор: Veselin Ivanov

 

През изминалата седмица цените на културите в Чикаго се понижиха като водеща беше соята.

 

    CBOT Чикаго   24.02.2017    USD/т

 

 03.`17

07.`17

09.`17

12.`17

пшеница

   158

 170

 175

 182

царевица

   143

 149

 151

 154

соя

   372

 380

 374

 370 11.`17

 

В Париж цената на рапицата се срина докато цените на пшеницата и царевицата останаха с малки изменения. Мартенският контракт на пшеницата се повиши с 0.75 EUR/тон до 172.25 EUR/тон. Мартенският контракт на царевицата остана без промяна от 171.25 EUR/тон. Февруарският контракт на рапицата се понижи с 13.00 EUR/тон до 410.25 EUR/тон.

 

Валутната двойка EUR/USD се понижи с 0.0048 до 1.0561. Лекият петрол се повиши с 2.63 USD/тон до 56.01 USD/барел.

 

Британската инвестиционна банка Barclays понижи прогнозата си за цените на петрола в края на 2018 г., но подчерта, че поддържа оптимистичните си нагласи за суровината. Анализаторите очакват европейският бенчмарков сорт Брент да струва 67 долара за барел в края на следващата година, а не 77 долара за барел, каквато беше предишната прогноза. „Поддържаме бичата си позиция, тъй като тази цена все още е с 10% над кривата на фючърсите“, посочват от Barclays. Банката оставя прогнозата си за средната цена на Брента през 2017 г. без промяна на ниво 57 долара за барел. През второто тримесечие на тази година експертите очакват този сорт петрол да струва средно 62 долара за барел. Британската банка очаква американският лек суров петрол WTI да струва средно 56 долара за барел през 2017 г. и 65 долара за барел през 2018 г.

В четвъртък Администрацията за енергийна информация съобщи, че петролните запаси в САЩ са се повишили с 564 хил. барела през седмицата, приключила на 17 февруари, което е седми пореден седмичен ръст. Прогнозите бяха за повишение от 3,5 млн. барела. „Сегашните цени на петрола на се устойчиви нито за ОПЕК, нито за индустрията“, коментират анализаторите от AB Bernstein. “Затова резервите трябва да се понижат, което очакваме да е ясно през пролетта, след като отмине сезонното трупане на запаси”, допълват експертите. Вече се появяват сигнали, че това се случва в Азия, тъй като трейдърите продават петрол от танкери, близо до бреговете на Малайзия, Сингапур и Индонезия. Според данни на Thomson Reuters Eikon този месец над 12 млн. барела петрол е бил изваден от резервите и натоварен на танкери на пристанища в страни от Югоизточна Азия. Трейдърите извличат полза от т.нар. контанго (contango) – ситуация, в която цените за по-късна доставка са по-високи от тази за незабавна доставка. Премията на фючърсите обаче се понижава и те може да паднат под спотовата цена, посочва Ройтерс. Според BMI Research именно затягащите се фундаменти ще доведат до такава ситуация през идните месеци.

 

При петъчната търговия в Чикаго пшеничните фючърси се понижиха с 6.75 цента/бушел. Седмичните експортни продажби на пшеница от САЩ за периода 10 – 16 февруари са на ниво 451 326 тона от текущата реколта (-14% и -23%) + 256 500 тона от нова реколта. Експортът е бил 629 023 тона. Най-големи купувачи са били Япония, Алжир, Мексико, Шри Ланка и други. USDA даде първата си прогноза за добивите от пшеница в СЩА през 2017 – 2018 година. Средният добив от пшеница ще се понижи с 5.5 бушела/акър до 47.1 бушела/акър. Крайните запаси от пшеница в САЩ през новия сезон ще бъдат 24.6 млн. тона. Коефициентът запаси/производство ще бъде 43.1%.

 

При петъчната търговия в Чикаго соевите фючърси се повишиха с 1.75 – 2 цента/бушел. През новия сезон средният добив от соя в САЩ ще бъде 48.0 бушела/акър, а крайните запаси ще бъдат 11.4 млн. тона. Седмичните експортни продажби на соя от САЩ са били само 413 507 тона от текуща реколта (-54% и -32%) + 28 707 тона от нова реколта. Износът е бил 1 054 000 тона. Най-големи купувачи са били Китай, Холандия и Мексико. Продажбите на соев шрот през седмицата са били 223 004 тона + 7 700 тона. Износът е бил 213 100 тона. Продажбите на соево масло са били 12 700 тона, а експортът 17 900 тона. Вносът на соя в Китай през януари е бил 7.655 млн. тона или с 35.3% по-голям от януари.

 

При петъчната търговия в Чикаго царевичните фючърси се понижиха с 4.25 цента/бушел. Експортните продажби на царевица са били 743 059 тона (-5% и -30%) + 264 549 тона. Износът достига 1 205 300 тона. Най-големи купувачи са били Япония, Колумбия, Тайван и Южна Корея. През новия сезон средният добив от царевица в САЩ се прогнозира от USDA на ниво 170.7 бушела/акър, а крайните запаси 56.3 млн. тона.

 

През изминалата седмица температурите в пшеничния пояс на САЩ останаха високи. В цяла Европа температурите се повишиха, но нямаше съществени валежи. Валежи липсваха също така в Индия и Австралия. В Южна Америка метеорологичните условия се отчитат като много добри.

През следващите 10 дни температурите в САЩ ще бъдат -9+18 градуса с валежи на места до 10 л/квм. В Канзас и Оклахома температурите ще бъдат +4+24 градуса, без валежи. В Канада температурите ще бъдат -14+4 градуса, без валежи. В Западна Европа температурите ще бъдат 0+17 градуса с валежи 5 - 25 л/квм. В Северна България и Южна Румъния температурите ще бъдат +1+19 градуса с валежи д о10 л/квм. В Украйна температурите ще бъдат -1+14 градуса, без валежи. В Русия температурите ще бъдат -7+13 градуса, без валежи. В Индия температурите ще бъдат +25+34 градуса, без валежи. В района на китайската столица Пекин температурите ще бъдат +8+14 градуса, без валежи. В провинция Хенан температурите ще бъдат +9+20 градуса, без валежи. В провинция Ляонин температурите ще бъдат 0+10 градуса, без валежи. В Индонезия и Малайзия температурите ще бъдат +23+33 градуса с валежи 50 - 65 л/квм. В Австралия температурите ще бъдат +21+33 градуса с валежи 20 – 25 л/квм в южните и източни части на страната. В бразилския щат Мато Гросо температурите ще бъдат +26+32 градуса с валежи 15 – 35 л/квм. В щата Парана температурите ще бъдат +20+30 градуса с валежи 10 – 30 л/квм. В Аржентина температурите ще бъдат +14+34 градуса с валежи 15 - 35 л/квм.

Пролетта се вижда в Северното полукълбо. Валежите в САЩ остават малко. В Европа влагата е достатъчна, от тук нататък ще трябва топлина и светлина. В Индия и Австралия е горещо без валежи. Ще дойде време липсата на валежи в тези две страни да се отразят негативно на следващите реколти. В Индонезия и Малайзия валежите са на ниво вече няколко месеца. Това ще се отразява в бъдеще върху размера на реколтата от палмово масло. В Южна Америка условията за развитието на културите са много добри. Изглежда в Бразилия валежите са повече от необходимото, но…..

 

През седмицата важно събитие беше публикуването февруарския доклад на IGC. По-важни моменти от него са следните:

IGC  -  февруари 2017

               ОБЩО ЗЪРНЕНИ

   

   16/17  фев.

 +/- яну.

 +/-  15/16

ср. ниво посл.  4 год.

 +/- ср. ниво

Продукция

2 102

  +8

  +96

2 041

 +61

Търговия

  342

  +2

  -3

 330

 +12

Консумация

2 069

  +7

 +85

1 999

 +70

Кр. запаси

  508

  +1

 +33

 462

 +46

                  ПШЕНИЦА

   

   16/17  фев.

 +/- яну.

 +/-  15/16

ср. ниво посл.  4 год.

 +/- ср. ниво

Продукция

 752

  0

  +15

 734

 +18

Търговия

 169

  +1

   +4

 161

 +8

Консумация

 738

  0

  +18

 718

 +20

Кр. запаси

 236

  +1

  +15

 213

 +23

 

                   ЦАРЕВИЦА

   

   16/17  фев.

 +/- яну.

 +/-  15/16

ср. ниво посл.  4 год.

 +/- ср. ниво

Продукция

1 049

  +4

  +76

1 010

 +39

Търговия

 136

  +1

   0

 130

  +6

Консумация

1 035

  +7

  +65

 988

 +48

Кр. запаси

 224

  -1

  +15

 206

 +19

                      СОЯ

   

   16/17  фев.

 +/- яну.

 +/-  15/16

ср. ниво посл.  4 год.

 +/- ср. ниво

Продукция

 336

  +2

  +21

 314

 +22

Търговия

 139

  +2

    +5

 128

 +11

Консумация

 334

  +1

  +13

 312

 +22

Кр. запаси

  35

  0

      0

  33

   +2

 

По-важни последни промени са:

1. Реколтата от пшеница в Аржентина е оценена на 16.0 млн. тона (15.5 млн. тона в предходната прогноза), а в Австралия на 35.1 млн. тона (33.5).

2. Реколтата от царевица в Аржентина е оценена на 42.5 млн. тона (43.4), а в Бразилия на 87.4 млн. тона (85.4). Експортът на царевица от Аржентина се прогнозира на 26.0 млн. тона (22.2 млн. тона през миналия сезон), а в Бразилия на 26.0 млн. тона (15.0).

3. Реколтата от соя в Аржентина се прогнозира на ниво 54.5 млн. тона (53.0 млн. тона в предходната прогноза), а в Бразилия 104.5 млн. тона (102.5). Експортът на соя от Аржентина ще бъде 9.1 млн. тона (8.8), а от Бразилия 59.0 млн. тона (57.3). 

Данните сочат високи нива на всички реколти, които сега са се появили и ще се появят на пазара през следващите седмици и месеци.

 

Продължаваме с експортните продажби на зърнени и маслени култури от някои големи износители в света:

1. Русия - През периода 10 – 16 февруари от руски морски пристанища са изнесени 317 900 тона зърно при 417 200 тона седмица по-рано. Експортирани са 253 200 тона пшеница, 29 200 тона царевица, 35 500 тона ечемик. Основни купувачи са били Египет 72 000 тона, Танзания 44 000 тона и Алжир 30 000 тона.

2. Украйна - През периода 11 – 17 февруари от украински морски пристанища са изнесени 731 900 тона зърно при 725 200 тона седмица по-рано. Експортирани са 196 600 тона пшеница, 484 500 тона царевица, 50 800 тона ечемик. Най-големи купувачи са били Белгия 92 800 тона, Тунис 60 500 тона и Испания 53 000 тона.

От началото на сезона до 23.02.2017г от Украйна са изнесени 29.09 млн. тона зърно според данни на МЗ на страната. Експортирани са 13.346 млн. тона пшеница, 4.639 млн. тона ечемик, 10.626 млн. тона царевица и 158 000 тона други зърнени култури.

3. САЩ – експортните продажби на пшеница от СЩА за седмицата 10 – 16 февруари са били 451 300 тона при износ 629 000 тона, на царевица 743 100 тона / 1 205 300 тона и на соя 413 500 тона / 1 054 000 тона.

4. Канада - През първите 28 седмици на текущия сезон, който стартира на 1.08.2017г от Канада са изнесени 22.9 млн. тона зърно, което е с 2% по-малко от същия период на миналата година според данни на CGC. Спрямо миналата година износът на мека пшеница намалява до 7.2 млн. тона (-19%), на твърда до 2.3 млн. тона (-13%). Експортът на канола расте до 5.8 млн. тона (+9%), на соя до 3.3 млн. тона (+21%), на грах до 2.1 млн. тона (+20%).

 

Общо от Русия и Украйна през седмицата са експортирани 1 049 800 тона при 1 142 400 тона седмица по-рано. Износът на зърно от Русия не е особено висок, въпреки че руската пшеница печели значителен брой търгове през последните седмици. Украйна изнася големи количества пшеница и царевица и то стабилно през седмиците.

Експортните продажби на пшеница, царевица и соя от САЩ спадат през отчетената седмица. Важно ще бъде какви ще са резултатите през следващите седмици, за да проследим дали тенденцията на спад е стабилна и Южна Америка ще започне да доминира пазарите.

Експортът на пшеница от Канада продължава да изостава спрямо миналата година, което не е добре. Всички анализатори прогнозират високи крайни запаси от пшеница в света през сезона. Все някъде трябва те да бъдат натрупани – не само в потребителите – те там не са много, а в износителите, които няма да има на кого да продадат продукцията си и ще я задържат.

 

Според прогноза на Русагротранс, през февруари от Русия ще бъдат изнесени 1.8 – 2.0 млн. тона зърно при предходна прогноза от 2.3 – 2.4 млн. тона. През месеца износът на пшеница може да бъде 1.4 – 1.5 млн. тона, на ечемик 80 – 100 000 тона, на царевица 350 – 400 000 тона. През март се очаква експортът на зърно да бъде 2.5 – 2.6 млн. тона при предходна оценка от 2.9 – 3.0 млн. тона. Тенденцията за не особено силен износ на зърно от Русия ще се затвърди и през февруари, и през март.

Според данни на АПК – Информ, през текущия сезон Украйна намалява доставките на пшеница за традиционни клиенти като Египет, Тайланд и Испания. През първата част на сезона за Тайланд са изнесени 1.4 млн. тона пшеница при 1.6 млн. тона година по-рано, а за Испания 276 000 тона (827 000). За Египет са експортирани 1.06 млн. тона пшеница (1.3) – редукция във връзка със силната конкуренция на руската пшеница.

 

През седмицата Египет не пропусна да си разпише отново на пшеничните пазари. Този път и на маслените с голяма покупка.

На 22.02.2017г държавната компания на Египет GASC е закупила 360 000 тона мелничарска пшеница от Русия и Украйна с доставка 25.03 – 04.04.2017 година.

Сключените сделки са следните:

- Cargill 60 000 тона руска пшеница с цена 196.5 USD/тон FOB + фрахт 11.25 USD/тон, общо 207.75 USD/тон C&F.

- Louis Dreyfus 60 000 тона украинска пшеница с цена 195.90 USD/тон FOB + фрахт 12.55 USD/тон, общо 208.45 USD/тон C&F и 60 000 тона руска пшеница с цена 195.95 USD/тон + фрахт 11.25 USD/тон, общо 208.2 USD/тон C&F.

- Olam 60 000 тона руска пшеница с цена 197.00 USD/тон FOB + фрахт 11.25 USD/тон, общо 208.25 USD/тон C&F.

- Midgulf 60 000 тона руска пшеница с цена 198.25 USD/тон FOB + фрахт 10.85 USD/тон, общо 209.10 USD/тон C&F.

- ADM 60 000 тона руска пшеница с цена 199.30 USD/тон FOB + фрахт 10.85 USD/тон, общо 210.15 USD/тон C&F.

През последните две седмици GASC закупи общо 720 000 тона пшеница на два търга от Русия, Украйна и Румъния. От началото на сезона са закупени 4.6 млн. тона пшеница. В Началото на сезона темповете на импорт на GACS бяха под нивото от предходната година – 3.25 млн. тона, но сега са значително по-напред. Цената на пшеницата на този търг е по-висока от предходния благодарение на укрепващите руски цени. На предходния търг FOB цените на пшеницата са били 195.0 – 197.0 USD/тон за руската пшеница. На търга е имало предложена френска пшеница при цена 199.0 USD/тон, което е под цената на най-скъпата руска пшеница, но фрахта е по-голям от руския. При тези цени от търга, стойността на пшеницата от производител в България ще бъде 305 – 310 USD/тон.

Държавната компания на Египет GASC е закупила 60 000 тона соево масло (при план 25 000 тона) и 30 000 тона слънчогледово масло (при план 10 000 тона). Доставките ще се извършат до 20.04.2017 година.

 

Най-важни сега са новините от Южна Америка. В напреднала фаза е прибирането на соята в Бразилия, сеитбата на втората реколта от царевица. В Аржентина започва прибирането на соята. През следващите 15 дни няма опасения относно влошаване на метеорологичната обстановка. В северните части на Бразилия спирането на валежите позволява на фермерите да напреднат с кампаниите. В централните и южни райони обаче нещата не стоят така – там валежите се увеличават, което е добре и зле. В Аржентина валежите са нормални и щети от наводнения няма. Трябва да се отбележи факта, че на места в Бразилия (включително и Мато Гросо) влагата е много и узрялата соя губи качества – зърната покълват. Това до сега не е масово явление, но при продължаване на редовните валежи ще се превърне в сериозен проблем.

 

Друг важен момент от изминалата седмица бяха първите прогнози на USDA за площите с различни култури в САЩ през 2017 година. Според прогноза на USDA, площите със соя в САЩ през 2017 – 2018г ще нараснат с 4.6 млн. акра спрямо тези от 2016 – 2017г до 88 млн. акра. Пазарът очакваше площите да бъдат 87.58 млн. акра. Ръстът се дължи основно на отчитане отношението при цените на соя/царевица, което сега е 2.6, което е благоприятно за соята. Площите с царевица ще бъдат 90 млн. акра, което е с 4 млн. акра под нивото от текущата година и при очаквания на пазара за площи от 91.05 млн. акра. Площите с пшеница ще намалеят с 4.2 млн. акра до 46 млн. акра.

При така направената прогноза за площите със соя и ако приемем, че средният добив ще бъде в рамките на 48 – 50 бушела/акър, соевата реколта ще достигне 114.3 – 119.1 млн. тона. При среден добив от царевица 169 – 171 бушела/акър, царевичната реколта ще бъде 355.4 – 359.6 млн. тона.

Трудно е да се повярва, че площите с царевица в САЩ ще спаднат под 91 млн. акра през 2017 година. Може да се направи и обратен разчет. При толкова голям спад на площите с царевица и доброто и търсене – както е сега, цената на културата по принцип ще се повишава. Това всеки фермер може да го помисли като разчита съседите да не го направят. При соята е същото положение – много площи, голяма реколта и по-ниски цени. Всички четат анализи и разсъждават, а това е логична реакция. Така че площите все още не са никак ясни. Тук важен момент е и търсенето на царевица за производство на етанол в САЩ. След излизането на Китай от световния пазар на продукта, нещата в САЩ се усложняват – веднага нараснаха запасите от етанол. За соята може да се потвърди, че търсенето и през новия сезон ще остане високо. Темповете на внос от страна на Китай ще се понижат, но като абсолютно число – то никак няма да е малко. Все пак вероятността да се спечели от отглеждането на соя в САЩ през 2017г е много по-висока отколкото от царевица.

При пшеницата нещата ще са доста по-различни и ще променят световния пазар. Реколтата от пшеница в САЩ ще бъде с най-голям спад за последните 26 години – в рамките на 50.0 млн. тона. Реколтата ще бъда най-ниска за последните 11 години, а спадът ще бъде с 20% спрямо 2016 – 2017 година. За периода на събиране на данни – от 1960 година до сега, по-голям годишен спад е имало само през 1991 – 1992 година. Като цяло САЩ ще дадат тон за спад на пшеничната реколта в света. В страната ще бъдат засети доста по-малко площи с пшеница. Състоянието на зимните посеви не е добро, което ще е фактор за по-ниски добиви. Спад на реколтите от пшеница се очаква да има и в Австралия, Канада, Русия и Украйна. След четири последователни години на ръстове и рекорди, през 2017 – 2018 година спадът ще бъде неизбежен. От топ производителите само в ЕС се очаква да има възстановяване на производството след срива от текущия сезон. Площите с пшеница в САЩ ще бъдат най-ниските за последните поне сто години. През текущия сезон средният добив от пшеница в САЩ е бил 52.6 бушела/акър като през 2017 – 2018г се очаква той да не понижи с 10%. Експортът на пшеница от САЩ през новия сезон ще бъде 26.5 млн. тона Крайните запаси от пшеница в САЩ ще се понижат с 6.4 млн. тона спрямо текущия сезон до 24.6 млн. тона. Именно това дава основание да се очаква известен ръст на цените, които и сега не са прекалено ниски. При така представената картина, в Черноморски регион предлагането на пшеница ще бъде по-малко, но не много по-малко. Крайните запаси в Русия ще са високи и тези запаси ще се предложат за продажба през новия сезон. От друга страна експортът от ЕС ще се възстанови и ще е пряка конкуренция на този от Черноморски регион.

През текущия сезон поскъпването на петрола и успоредно с това на руската рубла направи доларовата цена на пшеницата по-висока и твърда. Това е огромен шанс за света да може да се продава по-скъпо при понижена конкуренция от страна на руските износители. Този момент направи и българския експорт толкова голям и изчисти почти всички запаси от стари реколти и нова реколта от страната ни. През следващите два месеца руските фермери ще направят две неща – ще продават пшеница с цел осигуряване на средства за пролетната кампания и пак ще продават пшеница с цел освобождаване на складовете за нова реколта. Не чакайте ръст на цените от черноморски регион при това положение. Въпреки всичко това, крайните запаси от пшеница в Русия ще са големи.

 

МЗ на Аржентина повиши оценката си за реколтата от пшеница в страната през сезона с +1.89 млн. тона до 18.39 млн. тона. Това е ръст с над 7.0 млн. тона над резултата от миналата година. Площите с пшеница са били 63.6 млн. декара (53.4 млн. декара в предходната оценка). От USDA оценяват реколтата на 18.6 млн. тона при предходен най-добър резултат от 2007 – 2008г – 16.35 млн. тона. Износът на пшеница от Аржентина е повишен с +1.8 млн. тона до 11.3 млн. тона, което е ръст от 28% спрямо показателя от 2015 – 2016 година. Площите с царевица са увеличени с 0.5 млн. декара до 73.0 млн. декара. Площите със соя са намалени с 0.35 млн. декара до 194.5 млн. декара.

През периода декември 2016г – февруари 2017г от Аржентина ще бъдат изнесени 4.65 млн. тона пшеница. Тримесечния експорт ще бъде най-голям за последните 10 години – от периода декември 2007г – февруари 2008 година. Тогава са били изнесени 6.8 млн. тона пшеница.

 

Според анкета на Bloomberg, през 2016 – 2017г пшеничната реколта в Индия ще бъде 91 млн. тона, което е с 5.6 млн. тона по-малко от официалната прогноза на МЗ на страната и е най-слаб показател от 2014 – 2015 година. При тази реколта дефицитът от зърна в Индия ще остане актуален. През февруари запасите от пшеница в страната са били 11.53 млн. тона или спад с 43% спрямо предходната година. В резултат на това вносът на пшеница ще бъде 2 млн. тона – второ ниво за последните 11 години. Сега властите ще се стремят да попълнят държавните запаси с покупки от 33 млн. тона от фермерите (+44%). Смята се, че дори и при импортно мито от 25% частните компании ще продължат да внасят пшеница особено в южните части на страната. Повишението на митото се очаква до края на месеца. Данните от Индия са толкова противоречиви, че нищо точно не може да се твърди. Добре ще бъде страната да остане нетен вносител на пшеница и през новата стопанска година, което сигурно ще е така – внос на поне 1.0 – 1.2 млн. тона пшеница, но не и експорт.

 

Прогнозирането на ръст на цените през новия сезон е доста рисковано предвид огромните запаси от всички култури. Написаното по-горе сочи, че най-близките реколти, които очакваме – от Южна Америка са огромни. В САЩ и Русия чакат големи запаси от всичко – да бъде потърсено за експорт. За стабилизиране на ситуацията ни трябва обръщане на тенденцията още през 2017 – 2018 година и продължаването и през следващите поне 2 години. Не може да очакваме, че за 1 – 2 години запасите ще се стопят. По-скоро първо ще останат на настоящите си нива и след това спад с по 10 – 20 млн. тона на година, като спад от 10 млн. тона за всички реколти е нищожен.

 

Промени в цените FOB на големите износители през последните дни:

 

     Промени FOB цени в USD/тон

дестинация

     САЩ

  Аржентина

период

23.02

16.02

+/-

23.02

 16.02

+/-

мека пшеница

 190

 192

 -2

 190

  189

 +1

царевица

 166

 171

 -5

 168

  169

 -1

соя

 389

 403

 -14

 385

  396

 -11

     Промени FOB цени в USD/тон

дестинация

   Украйна 

   Франция

период

23.02

16.02

+/-

23.02

16.02

+/-

мека пшеница

 189

 188

 +1

 194

 193

 +1

царевица

 171

 171

 0

 188

 191

 -3

слънчоглед

 395

 400

 -5

 407

 408

 -1

 

През изминалата седмица FOB цените на културите в света се движиха разнопосочно, но преобладаваше низходящата тенденция. Най-силно тя беше изразена в САЩ. Очакваният спад започна да се материализира. Ще наблюдаваме кога търсенето ще подкрепи цените отново.

 

 - Пшеница – FOB цените на пшеницата от САЩ, Аржентина и Украйна продължават да са еднакви – разликата е във фрахта, но всяка от трите страни САЩ, Аржентина и Украйна си има пазари и продава на тях.

- Царевица – През седмицата FOB цената на царевицата в САЩ се понижи с 5 USD/тон. Трите износителки – САЩ ,Аржентина и Украйна са събрани в диапазон от 5 USD/тон – близки цени.  

- Соя – В САЩ и Аржентина цената на соята се понижи значително при напредване на жътвата на културата в Бразилия и намаляващо търсене от САЩ.

- Слънчоглед – Търсенето на слънчоглед е постоянно през последните седмици. Не е ударно високо, но и не липсва на пазара. Цените обаче не се повишават.

 

До тук бяхме с очакванията за ръст на културите -  при нормални природни условия през следващите месеци.

 

 Какви цени от производител в България може да очакваме през следващите месеци. Ще дам прогноза за пролетта, защото сега цените вече са ясни.

- Пшеница – През март - април цената на пшеницата ще бъде 285 - 310 BGN/тон. Цена от 300 BGN/тон от производител вече е постигната. В момента България предлага евтина и качествена пшеница и това води до доброто и търсене за експорт.

- Царевица – През март – април цената на царевицата може да се повиши до 300 - 310 BGN/тон.

- Слънчоглед – Оставям цената на слънчогледа на ниво 700 – 750 BGN/тон от производител през март - април.

 

Цени на културите  нова реколта 2017 година от производител:

- Пшеница – През септември цената на пшеницата ще бъде 285 - 300 BGN/тон.

- Царевица – През октомври цената на царевицата ще бъде 285 - 300 BGN/тон.

- Слънчоглед – През октомври цената на слънчогледа ще бъде 660 – 680 BGN/тон.

 

Какво се случва с рентабилността на зърнопроизводството през 2016 – 2017г ???

Всяка седмица се нанасят корекции във връзка с постиганите добиви и цени за периода. Грубо пресмятане на рентабилността от различните култури за едно усреднено стопанство:

 

- за ферма в Северна България (без Добруджа)

култура

добив
кг/дка

прод. цена
 лв/кг

субсидия
лв/дка

общо лв от дка

пшеница

 585

 0,305

   30

208,4

слънчоглед

 270

 0,70

   30

219.0

рапица

 260

 0,72

   30

217,2

царевица

 520

 0,30

   30

186

култура

разх.
лв/дка

рента
лв/дка

резулт
лв/дка

дял в %

кр. резулт
лв/дка

пшеница

 115

  45

 48,4

 50

 24,2

слънчоглед

 105

  45

 69.0

 25

 17.3

рапица

 115

  45

 57,2

 10

  5,7

царевица

 110

  45

 31,0

 15

  4,7

       

общо

 51.8

 

- за ферма в Добруджа

култура

добив
кг/дка

прод. цена
 лв/кг

субсидия
лв/дка

общо лв от дка

пшеница

 700

 0,31

   30

247,0

слънчоглед

 280

 0,70

   30

226.0

рапица

 330

 0,72

   30

267,6

царевица

 520

 0,30

   30

186,0

култура

разх.
лв/дка

рента
лв/дка

резулт
лв/дка

дял в %

кр. резулт
лв/дка

пшеница

 115

  80

 52,0

 50

 26,0

слънчоглед

 105

  80

 41.0

 25

 10.3

рапица

 115

  80

 72,6

 10

  7,3

царевица

 110

  80

 -4,0

 15

 -0,6

       

общо

 42.9

 

Печалбите от декар не са никак малки вече. Дори голяма част от реколтата да е продадена при по-ниски цени – печалба има. Така ще бъде и през 2017г при нормални метеорологични условия.

пълен текст

Реклама

През 2017 – 2018г площите със соя в САЩ ще бъдат рекордно големи

2017-02-27 | Автор: ZarnoBorsa

 

Според прогноза на USDA, площите със соя в САЩ през 2017 – 2018г ще нараснат с 4.6 млн. акра спрямо тези от 2016 – 2017г до 88 млн. акра. Пазарът очакваше площите да бъдат 87.58 млн. акра. Ръстът се дължи основно на отчитане отношението при цените на соя/царевица, което сега е 2.6, което е благоприятно за соята.

 

Площите с царевица ще бъдат 90 млн. акра, което е с 4 млн. акра под нивото от текущата година и при очаквания на пазара за площи от 91.05 млн. акра.

 

Площите с пшеница ще намалеят с 4.2 млн. акра до 46 млн. акра.

 

При така направената прогноза за площите със соя и ако приемем, че средният добив ще бъде в рамките на 48 – 50 бушела/акър, соевата реколта ще достигне 114.3 – 119.1 млн. тона.

 

При среден добив от царевица 169 – 171 бушела/акър, царевичната реколта ще бъде 355.4 – 359.6 млн. тона.

 

Пшеничната реколта може да очакваме в рамките на 50 млн. тона.

пълен текст

IGC повиши прогнозата си за световното производство на зърно

2017-02-27 | Автор: ZarnoBorsa

 

Анализатори от IGC са повишили прогнозата си за производството на зърнени култури в света през 2016 – 2017г до рекордните 2.1 милиарда тона при 2.09 милиарда тона в януарската прогноза и 2.01 милиарда тона през 2015 – 2016 година.

 

Ръстът се дължи основно на Австралия, която през текущия сезон е прибрала рекордни реколти от пшеница и ечемик. Ръст има и при очакванията за реколтата от царевица в Южна Америка.

 

Прогнозата за производството на пшеница остава без промяна от 752 млн. тона при 737 млн. тона през 2015 – 2016 година. Крайните запаси от пшеница ще бъдат на рекордно високо ниво от 236 млн. тона при 235 млн. тона в предходната прогноза. Резултатът е с +15 млн. тона над запасите в края на 2015 – 2016 година.

 

Реколтата от царевица също е повишена до 1.049 милиарда тона (1.045 и 0.97), а потреблението до 1.035 милиарда тона (1.028 и 0.97).

пълен текст

IGC прогнозира по-малка зърнена реколта в Казахстан

2017-02-27 | Автор: ZarnoBorsa

 

Във февруарската си прогноза IGC понижи реколтата от зърнени култури в Казахстан през 2016 – 2017г до 19.4 млн. тона от 21 млн. тона в януарската прогноза.

 

Началните запаси от зърно в страната са били 3.2 млн. тона, а вносът през годината ще бъде 0.1 млн. тона.

 

Предлагането на зърно е понижено от 24.2 млн. тона на 22.7 млн. тона.

 

Потреблението на зърно в Казахстан ще нарасне от 10.1 млн. тона на 10.5 млн. тона, в т.ч. на фуражно зърно от 4.6 млн. тона на 4.9 млн. тона.

 

През сезона експортът на зърно от Казахстан ще бъде 8.7 млн. тона (9.8), а крайните запаси 3.5 млн. тона (4.3).

пълен текст

Индия: Прогнозата за пшеничната реколта в Индия е съществено понижена

2017-02-27 | Автор: ZarnoBorsa

 

Според анкета на Bloomberg, през 2016 – 2017г пшеничната реколта в Индия ще бъде 91 млн. тона, което е с 5.6 млн. тона по-малко от официалната прогноза на МЗ на страната и е най-слаб показател от 2014 – 2015 година.

 

При тази реколта дефицитът от зърна в Индия ще остане актуален. През февруари запасите от пшеница в страната са били 11.53 млн. тона или спад с 43% спрямо предходната година. В резултат на това вносът на пшеница ще бъде 2 млн. тона – второ ниво за последните 11 години.

 

Сега властите ще се стремят да попълнят държавните запаси с покупки от 33 млн. тона от фермерите (+44%). Смята се, че дори и при импортно мито от 25% частните компании ще продължат да внасят пшеница особено в южните части на страната. Повишението на митото се очаква до края на месеца.

пълен текст

През 2016г ЕС значително повишава вноса на слънчогледово масло

2017-02-27 | Автор: ZarnoBorsa

 

Според данни на Oil World, през 2016г вносът на растителни масла в ЕС нараства до 9.08 млн. тона при 8.89 млн. тона през 2015 година.

 

Ръстът се дължи основно на слънчогледовото масло 1.58 млн. тона (0.98), но това се случва на фона на спад при импорта на рапично масло до 166 000 тона (230 000) и на палмово масло до 7.02 млн. тона (7.37). Доставките на соево масло остават стабилни от 309 000 тона (302 000).

 

През първите шест седмици на 2017г вносът на слънчогледово масло в ЕС е по-малък от предходната година поради по-голяма преработка на слънчоглед. Импортът на палмово масло също е по-малък от предходната година.

пълен текст

Борсов коментар

2017-02-24 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст

Накратко

2017-02-24 | Автор: ZarnoBorsa | 

пълен текст

Борсов коментар

2017-02-23 | Автор: Veselin Ivanov | 

пълен текст